Выбрать главу

130. Епела Гайла

До неотдавна нюрнбергските улични хлапаци пееха следната песничка:

Пак язди в този късен час Епела Гайла от Дамаус.

И също:

Врагът е в Нюрнберг в този час — Епела Гайла от Дамаус.

В стари времена в областта на Байройт, по-точно в Драмайзел, малко селце от енорията Мугендорф, живеел Епелин от Гайлинг, който бродил наоколо и грабел, а зъб имал най-вече на нюрнбергчани, на които навреждал винаги когато можел. Той разбирал обаче и от магии, а препускал и на жребче, с което прескачал скали и пропасти, прекосявал реката Визент, без да докосва водата, и преминавал над пълна със сено каруца на ливадата, без копитото на жребеца да се допре до нито една сламчица. Главното му седалище било в Гайленройт, ала наоколо имал и други замъци, така че за миг прелитал от един в друг. Пронасял се от един хълм на насрещния и често посещавал „Санкт Лоренц“ в Мугендорф. В Нюрнберг не го спирали нито крепостните стени, нито широкият градски ров и той извършил множество приключения. Най-сетне обаче нюрнбергчани го заловили и го обесили заедно с помощниците му на Новия площад. В Нюрнбергската крепост все още могат да бъдат видени оръжията му, а на стената — следа от копитото на коня му, която се отпечатала, когато той скочил на нея.

131. Блуменщайн

Когато в Блуменщайн край Ротенбург в Хесен все още живели рицари, една млада и храбра селянка от съседното село Хьонебах се обзаложила, че ще излезе в полунощ, на лунна светлина, ще отиде в страшния замък и ще донесе една керемида от него. Тя предприела рискованото начинание, взела доказателството и тъкмо се канела да се връща, когато дочула тропот от копита в нощта. Скочила бързо под подвижния мост и едва била застанала под него, когато се приближил някакъв рицар, който държал красива девица пред себе си, която бил отвлякъл и чиито прекрасни одежди бил надиплил зад себе си. Докато преминавал моста, един вързоп паднал, селянката го вдигнала и побързала да се махне с него оттам. Тя едва била изкачила половината на Шпис, хълм между Хьонебах и Блуменщайн, когато дочула, че рицарят отново прекосява подвижния мост и вероятно се кани да потърси загубения вързоп. Не й оставало нищо друго, освен да се махне от пътя и да се скрие в гъстата гора, докато онзи отмине. Така тя съхранила плячката си и успяла да отнесе доказателството у дома си.