136. Следи в камъка
До Стъклената хижа край Минден има гора, наречена Гайсмарвалд, а там преди Тридесетгодишната война се намирал град на име Гайсмар. Наблизо има хълм, наречен Тотенберг33, при който се състояло сражение. Военачалникът бил първоначално надвит, оттеглил се във въпросната гора, седнал на един камък и се замислил какво би било най-добре да направи. Тогава към него пристъпил един от главните му люде и се опитал да го сговори да подхване битката отново и храбро да нападне врага; защото ако този път победи, всичко ще бъде спасено. Военачалникът обаче отвърнал: „Не, аз не мога да победя, също както камъкът, върху който седя, не може да омекне!“ С тези думи се изправил, ала нозете и дори дланта му, с която се опрял о камъка, когато се изправял, се отпечатали върху него. Като видял това чудо, той наредил да протръбят за битка, нападнал врага с подновена храброст и победил. Камъкът стои и до днес и човек може да види отпечатаните върху него следи.
137. Пръстът на великана
На пясъчния бряг на Заале, най-вече близо до Йена, живеел див и зъл великан; по хълмовете пирувал, а една част от Ландграфенберг все още се именува Лъжицата, понеже там онзи бил изтървал лъжицата си. Той се държал безбожно и с майка си и когато тя го упреквала за прахосвания от него живот, той я ругаел и хулел, и се отнасял още по-зле с людете, които наричал джуджета. Веднъж, когато тя за пореден път се опитала да го наставлява, той толкова се разгневил, че я ударил с юмрука си. При това злодеяние обаче денят се превърнал в тъмна нощ, надигнала се буря и гръмотевиците затрещели толкова страховито, че великанът рухнал на земята. Скоро околните хълмове се срутили отгоре му и го затрупали, ала за наказание кутрето му останало да стърчи от гроба. Това кутре всъщност е дългата тясна кула на Хаусберг, наричана днес Лисичата кула.
138. Великани в Унтерсберг
Стари люде от село Фелдкирхен, отстоящо на два часа път от Залцбург, разказвали през 1645 година, че когато били още невинни момчета, виждали великани да се спускат от Вундерберг, да се отправят към намиращата се близо до тази планина енорийска църква в Грьодиг и да разговарят там с мъже и жени, увещавайки ги да научат децата си на християнски начин на живот и добро поведение, за да избегнат някакво предстоящо злощастие. След което споменатите великани отново се отправяли към своя Вундерберг. Хората в Грьодиг често били наставлявани от великаните да подсигуряват с благочестив живот себе си срещу заслуженото злощастие.
139. Йетиният хълм в Хайделберг
Хълмът край Хайделберг, където днес се издига замъкът, носел името Йетиният хълм, защото там в една капела, чиито останки са видими и до днес, живеела старица на име Йета и това било по времето, когато пфалцграф Фридрих станал курфюрст и построил замъка (1544), наречен Новият двор. Въпросната Йета била прочута със своите предсказания, ала рядко напускала капелата си и давала отговорите си на онези, които я питали, от прозореца, без да им се показва. Между другото тя прогласявала в чудновати стихове, че този неин хълм в бъдните времена ще бъде заселен, удостоен и украсен от кралски потомци, които назовала поименно, а долината под него ще бъде изпълнена с много народ. Тогава там имало само гора.
Когато един хубав ден Йета се отправила към кладенец, намиращ се в живописната местност в подножието на Гайсберг, близо до село Шлирбах на половин час път от Хайделберг, и се навела да пие, била разкъсана от вълк, който имал малки. Поради което и днес името му е Вълчият кладенец. Наблизо под земята има сводест проход, наричан от простолюдието Езическата дупка.
140. Великанът Хайм
Преди много време живеел великан на име Хайм или Хаймон. Когато някакъв отровен дракон се заселил в долината на Ин и започнал да нанася на местните жители големи щети, Хаймон се надигнал, издирил го и го убил. Това накарало жителите на долината да му се подчинят. Сетне той придобил още по-голяма слаба, когато укрепил моста над Ин, от който носи названието си и град Инсбрук, поради което подвластни му станали много чужденци. Епископът на Хур го кръстил и Хаймон изградил за чест на Христа манастира Вилтен, в който живял до последния си ден и бил погребан там.
Във Вилтен може да бъде видян гроб, дълъг четиринадесет стъпки и три пръста, върху гроба е издялана от дърво фигурата му в доспехи. В сакристията показват езика на дракона и един стар потир, върху който са изобразени страстите Христови, намерен в земята преди повече от хиляда и сто години, когато били копани основите за манастира, така че въпросният потир е изработен скоро след Христовото Възнесение. До гроба на Хайм има табела, на която е описан животът му.