Малките пещери в скалите, намиращи се откъм южната страна на Харц, най-вече в областта на графство Хоенщайн, които в по-голямата си част са толкова ниски, щото възрастни хора могат само да пропълзят в тях, но отчасти предлагат и обширни помещения за по-големи компании, някога са били обитавани от джуджета, поради което и се наричат и днес Дупките на джуджетата. Между Валкенрид и Нойхоф в графство Хоенщайн в минало време джуджетата имали две кралства. Жител на въпросната област забелязал веднъж, че всяка нощ се крадяло от реколтата му, без да може да открие извършителя. Накрая, следвайки съвета на една веща жена, той отишъл с настъпването на нощта до засятата си с грах нива и размахал тънка пръчка във въздуха над нея. Не след дълго пред него застанали в плът няколко джуджета. Той бил смъкнал правещите ги невидими шапки от мъгла. Разтреперани, те паднали на колене пред него и признали, че те именно са тези, които ограбвали полята на местните жители, на което обаче ги принуждавала изключителната им немотия. Вестта за заловените джуджета развълнувала цялата област. От народа на джуджетата били проводени пратеници, които предложили както те, така и заловените техни братя да бъдат освободени, и тогава всички да напуснат страната завинаги. Само че начинът на оттеглянето възбудил нова разправия. Местните жители не желаели да позволят на джуджетата да се оттеглят със събраните и скрити от тях съкровища, а те пък на свой ред не искали да бъдат гледани, докато си отиват. Най-сетне се споразумели джуджетата да преминат по тесен мост край Нойхоф и всяко от тях да остави като мито в един поставен на това място съд част от имането си, без там да присъства никакъв местен жител. Така и станало. Но няколко любопитковци се били скрили под моста, за да чуят поне оттеглянето на джуджетата. Така те слушали в продължение на часове трополенето на малките човечета; струвало им се, че все едно голямо стадо овце преминава по моста. След това последно изселване на народа на джуджетата много рядко могат да бъдат видени само отделни джуджета. Ала във времената на дедите ни понякога останалите в пещерите крадели от домовете на местните жители новородени деца и ги заменяли с уроди.
154. Шествието на джуджетата през планината
По северните склонове на Харц, също живеели някога хиляди джуджета или мъничета в скалните процепи и все още наличните миниатюрни дупки. Край Зеехаузен, едно градче до Магдебург, също показват такива дупки. Много рядко обаче джуджетата се показват на местните жители във видимия си образ, обикновено те бродят край тях незрими и незабележими, скрити под шапки-невидимки. Някои от въпросните джуджета били добронамерени и при определени обстоятелства се притичали на помощ на местните обитатели; при сватби и кръщения тези последните заемали посуда от пещерите на джуджетата. Само не бивало да ги ядосват, защото тогава те ставали коварни и злонамерени и вредели на онзи, който ги обидел, по всякакви начини. В долината между Бланкенбург и Кведлинбург веднъж някакъв пекар забелязал, че винаги му изчезват няколко изпечени хляба, а крадецът не можел да бъде открит. Тези постоянно повтарящи се тайнствени кражби довели дотам, че мъжът малко по малко обеднял. Накрая подозрял, че джуджетата са виновни за неудачата му. Започнал да удря около себе си със сноп жилави пръчки, докато не улучил шапките-невидимки на няколко джуджета, които вече нямало как да се скрият. Вдигнал се голям шум. Скоро и други джуджета били заловени в кражба и целият останал миниатюрен народ бил принуден да се изсели. За да обезщетят обаче местните жители за откраднатото и същевременно да може да се установи броят на изселващите се, на така наречения днес Кирхберг до село Тале, където тогава се намирало поселението Вендхаузен, бил поставен огромен съд, в който всяко джудже трябвало да хвърли къс злато. След оттеглянето на джуджетата въпросната бъчва се оказала пълна със стари монети. Толкова голям бил броят им. Народът на джуджетата поел през Варншет, недалеч от Кведлинбург на изток. От онова време джуджетата изчезнали от областта. Само рядко тук и там било виждано някое и друго.
155. Джуджетата край Дардесхайм
Дардесхайм е градче между Халберщат и Брауншвайг. Плътно край североизточните му покрайнини тече поток с чудесна вода, наричан Смансборн или Лесмансборн, който извира от планината, обитавана някога от джуджета. Когато някогашните местни жители имали нужда от празнична премяна или от специална посуда за сватба, те отивали пред хълма на джуджетата, почуквали три пъти, казвали с отчетлив и ясен глас от какво имат нужда и