Друг път един дърводелец окъснял в планината и бил принуден да пренощува в някаква пещера. На другия ден достигнал до каменна скала, от която се ронел блестящ и тежък златен пясък. Понеже обаче нямал съд у себе си, той отишъл по-късно там и подложил делвата. А когато понечил да си тръгне с пълната делва, видял недалеч от мястото да се отваря врата, през която надникнал и му се сторило, че съзира във вътрешността на планината особен свят, огрян от същата дневна светлина, каквато огрява и нашия. Вратата обаче останала отворена за по-малко от минута; а като се затворила, вътрешността на планината прокънтяла като голяма винена бъчва. Човекът отнесъл делвата вкъщи и тя била постоянно пълна, ала след смъртта му благословението на златото се изгубило. В последвалите времена никой не видял повече онази врата.
163. Златните въглища
През 1753 година една билкарка от Залцбург отишла на Вундерберг; и като скитала там известно време, достигнала до каменна стена, под която лежали сиви и черни късове, наподобяващи въглища. Тя взела няколко, а като стигнала вкъщи, забелязала, че в тях е примесено чисто злато. Тя тутакси се върнала в планината, за да вземе още, но колкото и да търсела това място, не успяла да го открие.
164. Кладенецът в Щайнау
През 1271 година подчинените на абат Беролд от Фулда го намразили и започнали да заговорничат срещу живота му. Когато веднъж той отслужвал меса в капелата „Свети Яков“, господарите на Щайнау и Ебенщайн, а също Албрехт от Брандау, Еберт от Шпала и рицарят Конрад го нападнали и убили. Скоро след това разбойниците, на брой тридесет, с двадесет коня, били заловени, докато ограбвали църквата в Хазелщайн, били обезглавени, а домовете им били разрушени. Именно поради тази случка господарите на Щайнау изобразили на герба си след това три колелета с три бръснача, а на мястото, където се сговорили срещу абата, именно край Щайнау (по пътя към Ханау), на ливадата до един кладенец, и до ден-днешен не расте трева.
165. Петте кръста
От лявата страна край градската порта в Хьокстер по посока на Пирмонт се извисяват пет стари камъка, наричани Петте кръста, вероятно защото представляват потънали кръстове. Според сказанието на това място били убити петима великани; други твърдят, че това били петима графове на Райшах; други пък — че по време на Тридесетгодишната война на това място били обесени петима граждани на Тили.
166. Танцът с мечове във Вайсенщайн
Недалеч от Магдебург по пътя към Ветер се намира селото Вере, а до него се извисява остър хълм, на който в стари времена се издигала разбойническа крепост на име Вайсенщайн, чиито развалини още стоят. От този дворец разбойниците нанасяли огромни вреди на околността, ала никой не можел да ги залови, понеже стените били здрави, а хълмът висок. Накрая селяните от Вере прибягнали до следната хитрост. Те се снабдили скришом с всевъзможни оръжия, изкачили се до двореца и се престорили, че искат да покажат на благородниците танц с мечове. При този претекст те били допуснати; тогава извадили оръжията си и се нахвърлили върху разбойниците, докато благородниците не започнали да молят за милост и селяните ги предали заедно с крепостта им на техните князе.
167. Каменната маса в Бингенхайм
В селището Бингенхайм във Ветерау, Хесен, всяка година пред сградата на общината под липата три пъти бил свикван административният съд39, в който участвали лично мнозина знатни люде от района на Фулда. Под липата се намирала каменна маса, за която се разказвало, че била донесена от Хоенберг, гората край Щаден. Във въпросната гора преди години живеели диви човеци, следи от чиито длани все още могат да бъдат видени върху камъните, а също са налице и три вдлъбнати каменни седалки. През лятото на 1604 година посред бял ден в същата тази гора били видени да се разхождат трима души в бели одежди.
168. Дългучът от Мордгасе в Хоф
Преди тази епидемия (чумата в Хоф през 1519 година) една нощ на Мордгасе бил забелязан огромен, черен, висок мъж, който стъпвал с дългите си нозе по двата края на уличката, а главата му стърчала високо над къщите; моята прабаба Валбург Видменин лично го видяла, когато една вечер трябвало да мине по спомената уличка: единият му крак бил стъпил пред входа на гостилницата, а другият — от другата страна до големия дом. От ужас тя не знаела дали да се върне, или да продължи, но се решила и с Божието име се прекръстила, поела по средата на уличката, така че минала между нозете му, понеже съобразила, че призракът може да я подгони. Едва била отминала, когато призракът събрал толкова рязко краката си, че се дочул грохот, все едно къщите от цялата Мордгасе са се срутили. След това последвала голямата Чумна епидемия и първо започнали да измират обитателите на Мордгасе.