Духът от рудника, „Майстор Хемерлинг“, наричан обикновено „монахът от рудника“, се явява понякога в изкопа, обикновено като великан в черен монашески капюшон. В един рудник в Граубюндските Алпи той се явявал често и особено в петъците се захващал да пресипва изкопаната руда от един кош в друг; собственикът на рудника не допускал това да го разядоса и това ни най-малко не го оскърбявало. Напротив, когато един работник, разгневен от това безсмислено занимание, наругал и прокълнал духа, онзи го сграбчил с такава сила, че човекът наистина не умрял, ала лицето му се обърнало наопаки. В Анаберг, в пещерата, наречена Розенкранц, той облъхнал дванадесет рудничари по време на тяхната работа, вследствие на което те паднали мъртви, а изкопът, макар и богат на сребро, не бил разработван повече. Тук духът се показал в образа на жребец с дълга шия, със страховито проблясващи очи върху челото. В Шнееберг пък се явил като черен монах в рудника „Свети Георги“, грабнал едно момче от копачите, вдигнал го над земята и го тръшнал в изкопа на този от отдавнашни времена твърде богат на сребро рудник с такава сила, че строшил крайниците му. В Харц наказал един лош надзирател, който измъчвал рудничарите. Когато надзирателят излязъл на светло, духът, невидим за него, застанал пред изкопа и щом онзи се изкатерил по него, стиснал и смачкал главата му между коленете си.
3. Монахът от рудника в Харц
Двама рудничари работели винаги заедно. Веднъж, като тръгнали на работа и стигнали до мястото, те забелязали, че нямат достатъчно масло в лампата си за една смяна. „Какво да правим сега? — запитали се един друг. — Ако маслото ни се свърши, така че да трябва да се измъкваме по тъмно, това няма да е добре, защото шахтата ще е вече опасна. Ако пък тръгнем сега да носим масло от къщи, надзирателят ще ни накаже, и то с удоволствие, защото ни е хвърлил око.“ Както стояли умислени, далеч в тунела забелязали светлинка, която се приближавала към тях. Първоначално се зарадвали, ала когато наближила, се ужасили, защото в тунела към тях вървял приведен някакъв чудовищен мъж с великански ръст. На главата си имал капюшон, а и изобщо бил облечен като монах, ала в ръката си носел огромен миньорски фенер. Когато достигнал до двамата застинали от страх мъже, той се изправил и казал: „Не бойте се, не искам да ви сторя никакво зло, ами по-скоро добро.“ След което взел техния фенер и пресипал масло от своята лампа. След което грабнал копача и за един час изработил повече, отколкото те биха изработили за цяла седмица прилежен труд. След което рекъл: „Не казвайте никому, че сте ме видели“, ударил с юмрук лявата стена, тя се разтворила и рудничарите съзрели дълъг тунел, проблясващ в злато и сребро. И тъй като неочакваното сияние заслепило очите им, те се обърнали, а когато отново погледнали натам, всичко било изчезнало. Ако били запречили копача или някой друг свой инструмент, тунелът щял да остане отворен и те да се сдобият с голямо богатство и почести; но щом отвърнали поглед, всичко изчезнало. Във фенера им обаче останало маслото на духа от рудника, което никога не намалявало и това все пак им било от полза. Но след години, когато една неделя пирували и се веселили с добри приятели в кръчмата, разказали цялата история и когато тръгнали на работа в понеделник сутринта, в лампата нямало никакво масло, така че и те като всички останали трябвало всеки път да я пълнят отново.
4. Езерото на госпожа Хола
В планината Майснер в Хесен някои неща със самите си названия говорят за древните времена, като например Дяволските дупки, Кървавата морава и особено Езерото на госпожа Хола. Разположено на ъгъла на една заблатена ливада, то има днес диаметър от около четиридесет или петдесет стъпки, цялата ливада е опасана с порутена каменна ограда и нерядко коне пропадат в нея.
За тази Хола народът разказва много неща, както добри, така и лоши. Жените, които се спуснат при нея в кладенеца, тя дарява със здраве и плодовитост; новородените деца идват от нейния кладенец и тя ги изнася оттам. Цветя, плодове, сладкиши, каквито притежава в езерото си и каквито растат в несравнимата й градина, тя споделя с хората, които я срещнат и успеят да й се харесат. Тя е много уредна и поддържа добро домакинство; когато при людете вали сняг, тя изтупва завивките си и от там са снежинките във въздуха. Мързеливите предачки наказва, като цапа хурките им, заплита преждата и подпалва лена; напротив, на девойките, които предат старателно, подарява вретена и нощем преде вместо тях, така че масурите са пълни на сутринта. Издърпва завивките на ленивките и ги оставя голи върху каменния под; напротив, прилежните, които рано сутрин донасят вода в кухнята в чистите си ведра, намират сребърни грошове в тях. Обича да увлича деца в езерото си, като превръща добрите в късметлии, а лошите — в уроди. Всяка година прекосява земите и прави нивите плодородни, ала и плаши людете, когато се носи през леса начело на беснуващата войска. Понякога се явява като красива бяла жена вътре или в средата на езерото, понякога е незрима и човек чува само от езерото да се носи камбанен звън и зловещ шум.