Господин Ханс от Рехенберг казвал също, че в края на краищата слугата си тръгнал, когато бил разпознат, но никой не знае къде е отишъл.
Кирхоф41 разказва за друг благородник, който се прехранвал от стремето42, прибавяйки следното: Веднъж господарят на този слуга отпътувал нанякъде, поверявайки му един скъп за него кон, който този трябвало да пази грижливо. След като юнкерът тръгнал, слугата качил коня на една висока повече от десет стъпала кула; а когато господарят се върнал и го забелязал да влиза, проврял главата на коня през прозореца и започнал да крещи, че се чуди как това е станало и че трябва да го спуснат от кулата с яки въжета.
В друга време благородникът бил съборен на земята със смъртоносен удар и се провикнал към слугата да му помогне. Онзи казал: „Ще го сторя, макар да е трудно, само не размахвайте ръце пред мен и не опитвайте да се предпазите.“ Под това разбирал да не прави кръстен знак и да не благославя. Благородникът казал да се захваща, а той самият ще се държи правилно. Какво станало? Слугата го оковал във вериги и го издигнал във въздуха, но като се видял да се рее нависоко, той се уплашил и извикал: „Господи, помилуй! Къде съм?“, слугата го пуснал да падне в една локва, върнал се вкъщи и казал на жена му да го вземе и да го лекува, което тя и сторила.
176. Църквата на духовете
Около 1516 година в църквата „Свети Лоренц“ и в двора й се случила следната чудновата, но истинска история. Някаква боголюбива и благочестива старица иска да стигне рано сутринта още преди изгрев-слънце, за да присъства, както й било обичайно, на месата в „Свети Лоренц“, като мисли, че тръгва навреме, тя стига около полунощ до горната порта, намира я отворена и влиза в църквата, където вижда стар непознат свещеник да отслужва месата пред олтара. На столовете от двете страни седят много човеци, повечето непознати, някои от тях безглави, а сред тях и такива, които наскоро били умрели и които тя приживе познавала.
Жената сяда с голям страх и ужас на един от столовете и тъй като вижда само мъртъвци, познати и непознати, допуска, че това са душите на покойниците; ала не знае дали трябва да излезе от църквата, или да остане вътре, след като е дошла прекалено рано, но кожата й настръхва и косите й се изправят. Тогава от тълпата се отделя една жена, която, както й се сторва, приживе е била нейна родственица и която била умряла преди три седмици (без съмнение добър Божи ангел), приближава се до нея, и подръпвайки я за мантията, й пожелава добро утро и изрича следните думи: „Ах, мила кръстнице, да ни пази всемогъщият Бог, как попаднахте тук? Моля Ви, в името на Господа и на милата му майка, гледайте кога свещеникът ще тръгне да благославя и бягайте колкото сила имате, без да се оглеждате, иначе това ще Ви струва живота.“ Та когато свещеникът се канел да тръгне, тя хукнала с всички сили навън и чула зад себе си мощен трясък, все едно църквата рухва, а призраците се спуснали след нея, настигнали я в църковния двор, разкъсали мантията й (каквато по онова време носели жените), но тя я оставила и се измъкнала невредима. Когато достига до горната порта и поисква да мине през нея за града, намира я все още заключена, понеже било към един часа след полунощ; така че трябвало да остане около три часа в някаква къща, докато вратата бъде отворена, и забелязала оттам, че никакъв добър дух не й е помогнал, преди да премине през нея, и че свинете, които първоначално видяла и чула пред портата, все едно е времето за извеждане на добитъка, не са били нищо друго освен истински дяволи. Но тъй като била бездруго сърцата жена, а и нещастието й се разминало, не се впечатлила чак толкова от случилото се, отишла си у дома и продължила да живее нормално, макар от преживения ужас да трябвало да остане в леглото два дни. На сутринта след това събитие обаче, след като се разсъмнало, тя пратила хора в църковния двор да се огледат и потърсят мантията й, ако е останала там; тя била намерена разкъсана на малки парченца, като върху всеки гроб имало по едно малко парцалче, на което хората, които вкупом били отишли в църковния двор, силно се удивили.
41
Ханс Вилхелм Кирхоф (1525–1605), съставител на множество сборници с шванки, анекдоти, басни и пословици.