Тази история е била много добре известна на родителите ни, понеже се разказвала не само в града, ами и по съседните села, а и днес все още могат да бъдат открити люде, които са я чули и научили преди време от своите родители.
Според устното предание това се случило в нощта преди празника на Вси светии, когато Църквата почита тържествено паметта на душите на мъртвите. Когато месата свършва, всички присъстващи мигновено напускат храма, така че той остава съвършено празен и тъмен. Въпросната старица търси уплашена вратата и когато излиза навън, камбаната на кулата удря един и дверите се захлопват зад нея толкова силно, че черният й дъждобран остава приклещен от тях. Тя го оставя, бързо се маха, а когато на сутринта идва да си го вземе, той е разкъсан и на всяка надгробна могилка има парченце от него.
177. Пирът на духовете
Когато крал Фридрих III Датски свикал сбор във Фленсбург, станало така, че един благородник пристигнал късно вечерта и не могъл да намери място в странноприемницата. Гостилничарят му казал, че всички стаи са заети с изключение на една голяма, в която обаче не би го посъветвал да прекара нощта, понеже тя е твърде зловеща и в нея бродят духове. Благородникът избухнал в смях, който говорел за безстрашието му, заявил, че не се бои от призраци, и поискал само светлина, за да вижда по-добре в случай, че нещо се покаже. Гостилничарят му донесъл светилника, който благородникът поставил на масата и с буден поглед се уверил, че не се виждат никакви духове. Нощта не била превалила и наполовина, когато тук и там в стаята нещо започнало да се движи и мести, а се дочувало и някакво шумолене. Първоначално той се съпротивлявал храбро на надигащия се ужас, ала шумът се засилвал и страхът го завладял и колкото и да се съпротивлявал на това, започнал да трепери. След тази увертюра от тропот и грохот в камината, която се намирала в стаята, паднал човешки крак, скоро след това ръка, тяло, гръд и всички членове, а накрая, когато всичко било налице, и глава. Сетне частите се съчетали, както е редно, и се надигнал човек, приличащ на прислужник. Сега започнали да падат все повече членове, които бързо се съчетавали в човешки фигури, докато най-сетне се отворила вратата на стаята и влязла цяла блестяща и многолюдна кралска свита.
Благородникът, който дотогава седял вцепенен на масата, се дръпнал разтреперан в един ъгъл на стаята, когато видял шествието да се приближава; ала не успял да се измъкне през вратата покрай него.
Той видял как духовете с невероятна сръчност застлали една трапеза, принесли бързо вкусни ястия и наредили сребърни и златни чаши. Когато това било сторено, един от тях се приближил до него и го поканил да седне с тях на трапезата като техен гост и чужденец и да се наслади на гостоприемството им. Той отказал, но му била подадена голям сребърен потир, за да вкуси от него. Благородникът, който бил потресен и не на себе си, поел потира и изглеждало, че ще го принудят да стори и останалото, но като го надигнал, обзел го такъв съкровен и пронизващ го чак до сърцето ужас, че той високо призовал Бога да го опази и защити. Едва произнесъл тази молитва, в един само миг цялото величие, шумотевица, целият бляскав пир с прекрасните, сияйни и горди духове изчезнал.
Междувременно сребърният потир останал в ръката му и макар всички ястия да били изчезнали, сребърната посуда останала върху масата, а също и светилникът, който гостилничарят бил донесъл. Благородникът се зарадвал и смятал, че всичко това е придобита негова собственост, ала гостилничарят също имал претенции, докато случилото се достигнало до ушите на краля, който постановил, че среброто му принадлежи и че именно той трябва да го получи. Така и не се разбрало откъде е то, пък и случилото се, противно на обичая, не било вписано в герба и името му.
178. Майсторът по покривите
Един млад майстор по покривите трябвало да положи майсторския си изпит, като държи реч от върха на една покрита от него кула. Посред речта обаче той започнал да заеква и изведнъж се провикнал към застаналия сред многолюдието негов баща: „Татко, селата, хълмовете и горите идват към мен!“ Тогава бащата тутакси паднал на колене и започнал да се моли за душата на сина си, подканвайки хората да сторят същото. Скоро синът паднал мъртъв. Оттогава според местните правила бащата е длъжен, когато синът се изправи пред него и започне да говори безсмислици, да го хване и събори, за да не бъде и той самият увлечен при падането му.