179. Предачката на кръста
Непосредствено до Виена, на излизане от предградието Ланщрасе, се издига каменно изящно изваяно свещено изображение, поставено без всяко съмнение преди повече от две столетия. Сказанието за него е следното: Една бедна жена поискала да издигне светилище в Божия чест и прела толкова дълго, че чрез тази си заслуга постепенно събрала необходимите за строежа му пари.
По пътя между Калв и Цабелщайн стои каменен кръст, върху който е издълбана хурка и е изписана 1447 година. Един седемдесетгодишен мъж разказваше, дето бил чувал от някакъв столетник, че това била бедна предачка, която по онова време била затрупана от ужасяващо дълбокия сняг.
180. Кулата на битото мляко
За тази кула в Мариенбург в Прусия се разказва, че веднъж магистърът на Тевтонския орден поискал малко бито мляко от едно съседно село. Само че селяните срещнали пратеника с подигравки, а на следния ден пратили двама мъже в крепостта, които занесли цяла бъчва, пълна с бито мляко. В гнева си магистърът затворил двамата селяни в кулата и наредил те да останат в нея, докато не изядат всичкото бито мляко. Оттогава крепостната кула носи това название.
Други обаче съобщават следното: Жителите на едно съседно село трябвало да прокарат до строителната площадка път с Богородични грошове43 и да предадат достатъчно за приготвянето на варта бито мляко вместо вода, като с въпросния хоросан след това била иззидана кулата.
Селяните от Грослихтенау били такива безбожници, че сложили в леглото свиня и повикали местния свещеник да даде последно помазание на болния. Като наказание за лекомислието им било наредено да построят кулата за собствена сметка и да приготвят необходимата вар с бито мляко.
181. Свети Винфрид
Когато свети Винфрид, наречен Бонифаций, поискал да покръсти хесенци, той се изкачил на един хълм, където имало езическо светилище и използвайки очертанията му, построил първата християнска църква. Оттогава хълмът носи името Кристенберг (на четири часа път от Марбург), а на двеста крачки от църквата и до ден-днешен хората показват стъпка в камъка, оставена от Бонифаций, когато в свещеното си рвение той тропнал по земята. И рекъл: „Както ясно се отпечатва стъпката ми върху камъка, така несъмнено и аз ще покръстя езичниците.“ Езическото название на хълма било Касторберг. Бонифаций искал да запази началното „К“ в думата и го нарекъл Кристенберг. Населението от областта на Кристенберг все още разказва за пътя на Бонифаций, по който той дошъл през гората и си отишъл. Околните ниви и до днес са освободени от налог, докато останалите са натоварени с такъв, а престъпление, сторено там, се наказва далеч по-строго. Колкото и усилия да коства това, селяните от околните села и до днес биват отнасяни и погребвани в гробището край Кристенбергската църква. Когато Бонифаций пристигнал в Тюрингия, накарал да построят църква в Гросваргула, която сам трябвало да освети. Той забил сухата си тояга в земята, влязъл в църквата и отслужил месата; след богослужението тоягата разцъфтяла и пуснала ластари.
182. Хюлфенберг
На един час път от Ванфрид на границата на Айхсфелд се намира Хюлфенберг, на който хълм свети Бонифаций наредил да бъде построен параклис. По време на строежа често идвал някакъв човек, който питал какво трябва да има тук? Дърводелците винаги отговаряли: „Е, тук ще има хамбар.“ И онзи поемал по пътя си. Постепенно църквата придобивала завършен вид, олтарът бил изграден и кръстът поставен, както е редно. Когато злият враг дошъл отново и видял всичко, той се ядосал и се измъкнал през фронтона, а пролуката, която оставил, се вижда и днес и никога не може да бъде зазидана. Той се вмъкнал и вътре в хълма и опитал да разруши църквата, но всичко било напразно. Вътре в параклиса изглежда да е вграден и един посветен на идола дъб. Дупката, в която онзи изчезнал, се нарича Щуфенслох, както и целият хълм носи названието Щуфенсберг, и от нея от време на време се издигат облаци пара и мъгли. За споменатия параклис се разказва, че е посветен на една светица и че ако болен се докосне до одеждата й, начаса оздравява. Тази светица преди това била чудно красива принцеса, в която се влюбил собственият й баща. В бедата си тя призовала за помощ Бога на небесата и тогава изведнъж й порасла брада, което сложило край на земната й красота.