183. Дяволската дупка в Гослар
В стената на църквата в Гослар се вижда процеп, за който се разказва следното: Веднъж епископът на Хилдесхайм и абатът на Фулда спорели здраво за престиж, като всеки искал да седи в църквата до императора, и епископът успял да си завоюва почетното място в първия ден на Рождество. Тогава абатът тайно поръчал въоръжени мъже в църквата, които призори със сила трябвало да наложат правата му. Епископът обаче научил за това и наел също въоръжени мъже в църквата. През въпросния ден те възобновили спора си с думи, сетне на дело, рицарите излезли напред и се вкопчили в битка; църквата заприличала на бойно поле и кръвта потекла обилно по Божията нива. Крамолата продължила три дена и по време на битката дяволът пробил дупка в стената и се показал на сражаващите се. Той разпалвал яростта им и отнасял душите на падналите герои. Дяволът останал, докато битката продължавала, а сетне изчезнал, понеже нямало повече какво да дири там. След това се опитвали да зазидат дупката в църквата, и това им се удавало до последния камък; но като го поставели, всичко отново рухвало и дупката зейвала отново. Напразно я заклевали и я ръсели със светена вода, накрая се обърнали към херцога на Брауншвайг и го помолили да прати своите зидари. Те вградили една черна котка и като положили последния камък, изрекли следните думи: „Ако не искаш да стоиш в името Божие, стой в името дяволово!“ Това подействало и дяволът се държал спокойно, само дето следната нощ в стената се появила цепнатина, която може да бъде видяна и днес.
Според Август Лерххаймер44: Под въздействието на магия епископът и абатът спорили кой има правото да седи до архиепископа на Майнц. След като крамолата стихнала, по време на месата изпели: „Ти създаде този славен ден.“ Тогава дяволът се явил под купола и запял с груб силен глас: „Аз направих този ден размирен.“45
184. Дяволската мелница
На върха на Рамберг в Хаберфелд лежат отчасти разпръснати, отчасти наредени един върху друг гранитни блокове, наричани Дяволската мелница. В полите на хълма един мелничар си бил построил вятърна мелница, до която обаче понякога не достигал вятърът. Та той си пожелал друга, която да е на върха и постоянно да работи. С човешки ръце обаче такава не можело да бъде построена. И тъй като мелничарят не намирал покой, явил му се дяволът и те дълго се пазарили. Накрая мелничарят му завещал душата си срещу тридесет години живот и безукорна мелница с шест предавки на върха на Рамберг, която обаче трябвало да бъде напълно готова следната нощ преди първи петли.
Злият враг бил доволен и наченал градежа в уреченото време; но тъй като забелязал, че при тази бърза работа всичко ще бъде готово предсрочно, мелничарят тайно обърнал лежащия наблизо воденичен камък откъм кръглата му страна и го търкулнал надолу по баира. Като видял това, дяволът си помислил, че ще настигне камъка, и се втурнал след него. Само че воденичният камък се превъртал все по-близо, така че злият не успявал да го догони и трябвало да се спусне чак долу, за да може да го хване. Сетне с усилие започнал да го превърта нагоре и преди да достигне до мелницата, петелът изкукуригал и развалил договора. В гнева си злият враг се спуснал срещу сградата, започнал да къса перки, колела и валове и ги разпръсвал далеч от мелничаря, който напразно таил надеждата да получи почти готовата мелница, така че възстановяването й станало невъзможно. Сетне дяволът нахвърлял и скалите, които покрили Рамберг. Само малка част от основата останала като спомен за неговата мелница. Под хълма все още лежи един воденичен камък.
185. Господнята стъпка
На една скала в Алб край Хойберг, в една приятна, пресечена от Ремс долина се намират развалините на замъка Розенщайн и доскоро върху камъка личала следата от красив човешки крак, която обаче правителството наредило да бъде взривена, понеже с нея били свързани всякакви суеверия. Насреща на Шойлберг има сходна следа от стъпка, обърната навътре, докато тази на Розенщайн била обърната навън. Насреща в гората се намира параклисът на чудодейната Мария от Байсванг. Вляво е пропастта, наречена Дяволският пролом, от която при продължителен дъжд изтича мътна вода; а зад замъка има куха скала, наречена Хамбарът.
44
Псевдоним на Херман Вилкен (1522–1603), немски хуманист, математик и писател, автор на съчинение срещи преследването на вещици.