В прадревни времена изкусителят показал на Христа тъкмо от този хълм прекрасната околност, долината на Ремс, Лайн, Елбанген, Рехберг, Щауфен и му предложил всичко това, ако коленичи пред него. Но щом Господ Христос му заповядал да се махне, Сатаната се спуснал надолу по хълма. Той бил прокълнат да остане хиляда години окован във вериги в Дяволския пролом, а мътната вода, която изтича оттам, са сълзите на дявола. Христос на свой ред стъпил здраво на планината и там, където го сторил, се отпечатали следите му.
Много време по-късно господарите на Розенщайн построили на това място замък и живеели в него като разбойници, криейки плячката си в Хамбара. Веднъж дяволът им подшушнал да нападнат горския параклис. Ала тъкмо се били завърнали у дома си с църковното имущество, надигнала се невероятна буря и разбойническото гнездо рухнало. Тогава бил дочут силният хохот на дявола.
186. Заксенхаузенският мост във Франкфурт
По средата на Заксенхаузенския мост има две дъги, обковани частично с дърво, които по време на война се махат, така че връзката се прекъсва лесно и без да е нужно нещо да бъде рушено. За този мост се разказва следното сказание:
Строителят се задължил да го завърши за определено време. Когато срокът наближил, той видял, че няма как да сколаса, и тъй като оставали само два дена, в страха си той призовал дявола и го помолил да му помогне. Дяволът се явил и се наел да завърши моста последната нощ, стига строителят да му предостави в замяна първото живо същество, което мине по него. Договорът бил сключен и през последната нощ, в която тъмнината не позволявала човешко око да види какво собствено става, дяволът наистина довършил моста така както трябва. На сутринта строителят дошъл и проводил пред себе си по моста един петел, който след това предоставил на дявола. Онзи обаче бил искал човешка душа и като се усетил измамен, грабнал гневно петела, разкъсал го и го запокитил през моста, така че се появили две дупки, които и до днес не могат да бъдат зазидани, понеже построеното през деня рухва отново през нощта. Като знак за случилото се и днес на моста стърчи златен петел върху железен прът.
187. Вълкът и елховата шишарка
В катедралата в Аахен върху едното крило на желязната църковна порта показват процеп и изображение на вълк, а до него елхова шишарка, и двете излети от метал. Сказанието по този повод гласи: Преди години, когато започвали да строят тази църква, посред работата трябвало да спрат поради недостиг на пари. След като недовършените части стояли известно време така, при градоначалника дошъл дяволът и предложил да даде недостигащите пари при условие, че първата душа, която пристъпи по време на освещаването на църквата през вратите, ще му бъде дадена. Градският съвет дълго се колебаел, ала най-сетне се съгласил и се зарекъл да пази в тайна съдържанието на това условие. Божият дом бил изграден с парите от преизподнята, но междувременно и тайната се разчула. Никой не искал да влезе пръв в църквата и най-сетне измислили една хитрост. Уловили вълк в гората, донесли го пред главната порта и в празничния ден, когато забили камбаните, го пуснали да побегне навътре. Подобно на ураганен вятър дяволът се втурнал и уловил онова, което му принадлежало според договора. Когато обаче забелязал, че е измамен и че са му предоставили само една вълча душа, той се ядосал и хлопнал желязната порта толкова силно, щото едното крило се пукнало и процепът се е запазил до днес. В памет на това събитие били излети вълкът и душата му, която трябва да прилича на елхова шишарка. Французите завлекли в Париж двете старини, но през 1815 година те били върнати и отново положени на постаменти от двете страни на вратите. Вълкът обаче е загубил две от лапите си. Други пак разказват за някаква грешна жена, която била пожертвана пред дявола за благото на целия град, а шишарката тълкуват като артишок, който трябва да обозначава бедната душа на въпросната жена.
188. Дяволът от Ах
Градската стена на Аахен има голяма кула, наречена Понелената кула, в която често може да бъде видян и чут да крещи чудовищно, да бие камбаната и да върши всякакви безобразия дяволът, а сказанието е, че той е заточен в нея и трябва да остане там до деня на Страшния съд. Ето защо, когато става дума за невъзможни неща, се казва: „Да, това ще стане, когато дяволът излезе от Ах“, сиреч никога.