189. Дяволската стена
За живия плет в Нордгау, разположен между Елинген и Плайнфелд, на няколко часа път от Вайсенбург, селяните от областта на Оберн и Отмансфелд разказват следното: Дяволът поискал от Господа Бога част от земята и Бог се съгласил при условие, че на дявола ще принадлежи онова парче земя, което той съумее да огради със стена преди първи петли. Злият враг тутакси се захванал за работа, но преди да свърши и да положи последния камък, петелът изкукуригал. От гняв, че начинанието и надеждата му се осуетили, дяволът стремително се нахвърлил върху строежа и разхвърлил всички камъни на купчини. И до днес по тази дяволска стена бродят духове.
190. Танцовата площадка на дявола
В северен Харц, между Бланкенбург и Кведлинбург, на юг от село Тале се вижда скалисто плато, което народът нарича „Танцовата площадка на дявола“, а недалеч оттам се намират развалините на една стена, срещу която на север от селото се издига висок скалист хребет. Тези руини и хребета народът нарича Дяволската стена. Дяволът спорил дълго с Бога за властта над земята. Накрая се договорили да си разделят обитаемата земя. Скалите, където сега е Танцовата площадка, трябвало да образуват границата, и дяволът, ликувайки и танцувайки, издигнал стената. Скоро след това обаче Ненаситният предизвикал нова крамола, завършила с това, че му била отстъпена и долината в подножието на скалата. Тогава той изградил и втората Дяволска стена.
191. Дяволският амвон
Недалеч от Баден в долината на Мург има скален хребет. Хората го наричат Дяволският амвон и твърдят, че някога дяволът проповядвал от него.
192. Дяволската възглавница
В подножието на двореца Бентхайм има няколко чудновати гладки скали. Едната от тях, плоска отгоре като изправена кръгла пухена възглавница, е наречена Дяволската възглавница, понеже веднъж дяволът спал там. Ухото му се отпечатало върху камъка и следите все още се виждат.
193. Дяволската скала
Обитателите на Фихтелберг разказват: Сатаната отвел Господа Христа на Кьосайнските скали и му показал световните царства, като му се врекъл да му ги дари, ако му се помоли, като остави за себе си само селата Н. и Р., които са негова собственост. Жителите на въпросните села са груби и уродливи; околността е неприветлива и някои люде я наричат Турция или Татария.
194. Дяволската стена
Тази дяволска стена върви покрай Дунав зад Мелк към Виена. Веднъж дяволът искал да огради Дунав със стена, ала камъните му се изплъзвали винаги когато искал да ги спои заедно.
195. Дяволската решетка
Във Висмар, в църквата „Света Мария“ около кръщелния купел има изкусно направена от някакъв ковач решетка. Докато я изработвал и все не успявал да я завърши, той се провикнал ядосано: „Нека пък дяволът да я довърши!“ На желанието му се притекъл дяволът и завършил решетката. Тя изглежда толкова зле, че не прилича на нищо и никой не може да разбере, къде й е краят.
196. Дяволската мелница
В областта на Волфенбютел, между Пегесторф и Граве на Везер има мелница, построена според сказанието от дявола и задвижвана от бликащата от една скала вода. Дяволска мелница има и на Рьоне.
197. Дяволската църква
Край Рьоне, на високото, има струпани базалтови скали. Дяволът, който искал да построи в долината църква, се ядосал и изнесъл всички градивни камъни на хълма, наредил ги един до друг и оттогава никой човек не съумява да ги върне долу.
Говори се, че когато дяволът положи някъде камък, той не може да бъде оттам, понеже когато някой го махне, дяволът поставя на същото място друг или връща същия.
198. Дяволският камък край Райхенбах
Недалеч от Райхенбах, община Лихтенау, в гората срещу Висок камък се намира Дяволският камък. Той изглежда така, като че няколкостотин талиги, натоварени с камъни, са били изкусно насипани там, така че от само себе си са се образували чудновати помещения, зимници и стаи, в които обитателите на областта живеели с цялото си домочадие и имущество по време на тежките и дълги войни. Според общоразпространеното сказание дяволът построил този каменен градеж за една само нощ.