199. Дяволският камък в Кьолн
До църквата в Кьолн има тежък камък, наречен Дяволският камък, върху който все още се виждат отпечатани ноктите на злия враг. Той го захвърлил по параклиса „Тримата влъхви“ и искал да го разруши, но не улучил.
200. Падналият камък
Край Оснабрюк има прастар камък, извисяващ се тринадесет стъпки над земята, за който селяните говорят, че дяволът го носел по въздуха и го пуснал. Те показват и мястото, и където била веригата, за която го държал, и го наричат Падналият камък.
201. Лъжливият камък
На катедралния площад в Халберщат лежи кръгла скала с твърде големи размери, наричана от народа Лъжливият камък. Когато били полагани основите на катедралната църква, отецът на лъжата примъкнал огромни скали, понеже се надявал да види как тук изниква дом за неговото господарство. Когато обаче сградата се издигнала и той забелязал, че тя ще стане християнска църква, решил да я събори. Замахнал с огромен скален къс, за да срути скелето и стените, но бързо се успокоил, когато му било обещано до църквата да бъде построена винарна. Тогава той отклонил камъка, така че той паднал до катедралата на подравнения площад. Върху камъка все още се вижда кухината, която се отпечатала при носенето на камъка от пламтящия палец на ръката му.
202. Скалният мост
Някакъв пастир се наканил късно вечерта да посети любимата си и пътят му пресичал Виспер на мястото, където реката се промъква през дълбок скален пролом, над който виси само тесен дъсчен мост. Тогава младият мъж видял нещо, което друг път не бил забелязвал, именно купчина черни въглища върху моста, която запречвала пътя; макар и неохотно, той събрал смелост, прескочил с голям скок дълбоката бездна и щастливо се озовал на другия бряг. Дяволът, който се появил сред дима на разпръснатата купчина въглища, извикал подире му: „Имаше късмет, понеже ако беше отстъпил, щях да ти извия врата, а ако беше стъпил върху въглищата, щеше да потънеш сред тях и да пропаднеш в пропастта.“ За щастие пастирът, въпреки мисълта за любимата си, не пропуснал да каже молитвата си, когато минавал край малкото параклисче на Божията майка зад „Свети Николай“.
203. Дяволската баня в Дасел
Недалеч от Дасел, в бездънна морска дълбина, наричана Бедеската или Бесойската, лежи прекрасна и благозвучна камбана, която самият дявол пренесъл там от църквата в Портенхаген и за която старите хора разправят много чудновати неща. Тя е от чисто злато и злият враг я отмъкнал от завист, за да не могат людете да я използват за богослужение, тъй като тя била особено силна и свята. Един гмуркач се наел да доплува до нея и да я овърже с въжета, та людете на брега спокойно да я измъкнат и да си върнат камбаната. Само че той изплувал, без да е свършил работата си, и рекъл, че долу в морските дълбини има зелена ливада, камбаната лежи върху една маса, а до нея има черно куче, което не позволява тя да бъде докосната. Пак там видял и чул морска русалка, която казала, че е все още много рано камбаната да бъде взета. Един осемдесетгодишен мъж разказвал за тази Дяволска баня следното: В една лятна вечер някакъв селянин от Люторст се задържал на това място по-дълго от обичайното, продължавайки да оре и след като ударило за вечерня, като подкарвал конете и момчето си с ругатни и удари. Тогава от дълбините се появил голям, черен и силен кон. Безбожният и разбеснял се селянин го хванал и в името на дявола го запрегнал пред другите коне с намерението да не спира за отдих, докато нивата не бъде изорана. Момчето се разплакало и искало да си отиде у дома, но селянинът го нахокал здраво. Тогава черният кон, свеж и силен, повлякъл бедните изтощени коне заедно с плуга, момчето и селянина към бездънната Дяволска баня и никога повече не били видени. Който призовава дявола, трябва и да му служи.
204. Кулата в Шарцфелд
За кулата в Шарцфелд старите хора разказват, че не търпи покрив, че дяволът обитава в нея и че нощем там се чува силен тропот. Някога император Хайнрих IV изпитвал непозволена любов към съпругата на господаря на Шарцфелд, но дълго не успявал да удовлетвори желанието си. Тогава отишъл в манастира Пьолде в графство Лутерберг и един монах го подучил да повика господаря на Шарцфелд при себе си в манастира и да му възложи далечна мисия. Рицарят се подчинил на императора и приел поръчението. На следния ден императорът и монахът, облечен в светски одежди, излезли на лов, тайно се озовали пред дома Шарцфелд и монахът завел императора пред покоите на благородната дама. Хайнрих я нападнал и насилил. Тогава дяволът съборил покрива от кулата и прелитайки над монаха, му викнал, че за това деяние той има по-голяма вина, нежели императорът. От този момент монахът бродел из манастира постоянно тъжен и безрадостен.