216. Върколаците излизат
В Ливландия има такова сказание: Като отмине Рождество Христово, момче, куцо с единия крак, обикаля наоколо, събира всички отдадени на злия, които са немалко на брой, и им казва да го последват. Ако някои от тях се колебаят и маят, се появява едър и висок мъж, който ги удря с камшик, изплетен от желязна тел и синджирчета, и ги подкарва насила. Той шиба людете толкова жестоко, че дълго след това върху телата им могат да бъдат видени белези и синини, които им причиняват много страдания.
Като тръгнат след него, изглежда, че губят предишния си облик и се превръщат във вълци. Събират се няколко хиляди; а водачът им с железния камшик върви напред. Когато бъдат изведени в полето, те нападат жестоко добитъка и разкъсват всичко, до което се докопат, нанасяйки огромни щети. Все пак не им е позволено да нараняват човеци. Стигнат ли до водна площ, водачът им удря с тоягата или камшика си по водата и тя се разделя, така че те успяват да минат на сухо. След дванадесет дена снемат вълчия си облик и отново стават хора.
217. Драконът тръгва
Жителите на Алпите в Швейцария са съхранили много сказания за дракони и змейове, които от древни времена обитавали планините и често се спускали опустошително в долините. И днес, когато буен планински порой се спусне по склоновете, мъкнейки със себе си дървета и скални отломъци, те изричат следната дълбокомислена пословица: „Дракон някакъв е излязъл.“ Ето една чудновата история:
Един бъчвар от Люцерн излязъл да търси дъги за бъчвите си. Загубил се в някаква пустинна и усамотена област, нощта настъпила и той паднал ненадейно в дълбок тинест ров като в кладенец. От двете страни на пода имало входове към обширни пещери; когато понечил да ги огледа, за негов ужас се появили два отвратителни дракона. Мъжът започнал усърдно да се моли, драконите обвили няколко пъти тялото му, но не му причинили страдание. Изминал един ден, сетне още много и той, както изглежда, прекарал в обществото на драконите времето от шести ноември до десети април. Подобно на тях той се хранел с някаква солена течност, която се процеждала от скалистите стени. Когато драконите надушили, че зимата е отминала, те решили да отлетят. Единият го сторил с голям шум, а когато и другият се готвел да го направи, нещастният бъчвар сграбчил опашката му, стискал здраво и така се измъкнал от кладенеца. Горе я пуснал, оказал се на свобода и се върнал в града. За спомен той накарал да извезат случилото се върху една свещеническа празнична одежда, която и днес може да бъде видяна в църквата „Свети Леодагар“ в Люцерн. Според църковните книги историята се случила през 1420 година.
218. Винкелрид и змеят
В Унтервалден край село Вилер в прастари времена живеел ужасяващ змей, който убивал всичко, каквото срещне, добитък и хора, и опустошил цялата област дотам, че мястото получило названието Йодвилер.48 Случило се така, че един местен жител, наречен Винкелрид, трябвало да бъде пратен в изгнание заради убийство и се наел да улови и погуби дракона, ако му бъде разрешено след това да остане в родината си. Хората се зарадвали и позволили да остане; той рискувал и надвил чудовището, като натъпкал наръч тръни в отворената му паст. Докато се опитвало да го изплюе, животното забравило да се защитава и героят се възползвал от уязвимостта му. Той радостно вдигнал ръката, в която стискал кървавия меч, за да покаже на жителите, че е победил, ала по ръката и оголената му кожа потекла отровната кръв на дракона и той не след дълго се простил с живота си. Страната обаче била спасена и омиротворена; а местните жители и до днес показват обиталището на звяра в скалата, което наричат Драконовата пещера.