219. Змеят край кладенеца
Във Франкенщайн, в един стар дворец, отстоящ на няколко часа път от Дармщат, в стари времена живели трима братя, чиито надгробни плочи могат да бъдат видени и днес в църквата в Обербирбах. Единият от братята се наричал Ханс и той е изваян яхнал змей. Долу в селото има кладенец, от който наливат вода както селяните, така и обитателите на двореца; а досами кладенеца се бил настанил страшен змей и людете можели да черпят вода единствено ако всеки ден му принасят овца или говедо; докато драконът се хранел, жителите имали достъп до кладенеца. За да премахне това безобразие, рицарят Ханс се решил на битка; сражението продължило дълго, докато най-сетне му се удало да отсече главата на змея. Той поискал да прониже с копието си все още мърдащото туловище на звяра, но тогава покритата с шипове опашка се увила около крака му и го пробола тъкмо в сгъвката на коляното, единственото място, непокрито с броня. Целият змей бил отровен и Ханс от Франкенщайн трябвало да се прости с живота си.
220. Драконовата дупка
В Бургдорф край Берн има пещера, наречена Драконовата дупка, в която в древни времена при построяването на замъка били открити два огромни дракона. Сказанието е следното: През година двама братя, Зинтрам и Белтрам (според други Гунтрам и Валтрам), херцози на Ленцбург, излезли на лов и се натъкнали в една дива горска пустош на кухо отвътре възвишение. В кухината лежал огромен дракон, който опустошавал околността. Когато забелязал човеците, той се спуснал с големи скокове срещу тях и мигом погълнал жив Белтрам, по-младия брат. Зинтрам обаче изкусно се защитавал и след люта битка надвил дивия звяр, в разсеченото тяло на който открил брата си все още жив. В памет на това събитие князете построили на това място параклис, посветен на света Маргарита, и накарали да изпишат историята, която може да бъде видяна и днес.
221. Змийската кралица
Някаква пастирка намерила горе в скалите змия, която умирала. Тя състрадателно й поднесла канчето си с мляко, змията жадно започнала да го ближе и силите й видимо се възстановили. Момичето си тръгнало, а скоро след това любимият й поискал ръката, само че богатият й и горделив баща го смятал за твърде беден и насмешливо отложил сватбата за времето, когато момчето ще има такова стадо, каквото и старият пастир. От този момент последният не знаел удача, ами бил сполетяван от всевъзможни беди; през нощта огнен дракон прелетял над земите му и имуществото му се стопило. Бедният момък се изравнил по този начин по богатство с него и отново поискал любимата си, която този път му била дадена. В деня на сватбата в стаята влязла змия, на чиято извита опашка седяла прекрасна девица, която казала, че тя е тази, дето преди време умирала от глад, а добрата пастирка й дала от млякото си, и от благодарност свалила бляскавата корона от главата си и я хвърлила в скута на невестата. След което изчезнала, а младите хора сполучили в стопанството си и скоро станали заможни.
222. Девицата в Озелберг
Между Динкелсбул и Ханкам над Озелберг се издигал в стари времена замък, обитаван от една живееща в усамотение девица, която се грижела за овдовелия си баща и държала ключовете за всички помещения. Впоследствие тя паднала от стената и загинала, а тръгнало преданието, че духът й броди край крепостните стени и в нощта срещу Велики пости се явява в образа на млада дама с връзка ключове на хълбока си. Местните селяни пък твърдят да са чували от бащите си, че тази девица била дъщерята на стар езичник и че се е превърнала в страховита змия; а също, че се явява в посоченото време в образа на змия с женска глава и гърди и с връзка ключове на врата.
223. Жабешкият престол
В Нотвайлер, елзаски замък във Васгау, в стари времена живеела красивата дъщеря на един херцог, която обаче била толкова горделива, че не смятала за достоен нито един от многобройните си ухажори и мнозина от тях напразно губели живота си. За наказание тя била омагьосана и трябва да остане на една гола скала, докато не бъде спасена. Само веднъж седмично, в петък, тя става видима, ала веднъж в образа на змия, друг път в образа на жаба и трети път в образа на девица, каквато наистина е. Всеки петък тя се измива на извора, който блика от скалата, наричана и до днес Жабешкия престол, и се оглежда наоколо за някого, който да я спаси. Който поиска да се захване с това рисковано начинание, ще намери горе върху Жабешкия престол мида с три опознавателни знака: една змийска люспа, парче жабешка кожа и руса къдрица. С тези три неща у себе си той трябва да се изкачи в петък по пладне до пустия замък, да изчака тя да се измие и в продължение на три седмици да я целува в устата при всичките й явявания, без да се дърпа. Който го стори, ще й дари търсения покой и ще придобие всичките й съкровища. Някои намирали трите опознавателни белега, рискували да отидат в развалините на старата крепост, но умирали от страх и ужас. Веднъж някакъв смел момък докоснал устата на змията и се канел да изчака следващото явяване, ала се отвратил и побягнал надолу; тя го подгонила гневно и шумно като жаба и го преследвала чак до Жабешкия престол. Прочее, през всичкото това време тя е все такава, каквато била, и не остарява. Като змия тя е ужасно отблъскваща и както се изразяват людете, „голяма колкото подпорен стълб“, като жаба — „колкото фурна и бълва огън“.