224. Девойката от моравата
Едно момче от Ауербах край Бергщрасе пасяло кравите на баща си на поляната в тясната долина, от която се виждал старият замък. Изведнъж една мека ръка го потупала леко по гърба, то се обърнало и виж ти, една чудно красива девица стояла пред него, облечена от горе до долу в бяло, която се канела да отвори уста и да го заговори. Момчето обаче се уплашило от нея, като че тя била самият дявол, и побягнало към селото. Тъй като баща му обаче имал само една ливада, то било принудено, волю-неволю, да кара кравите все там. Минало време и момчето било вече забравило случилото се, когато през един задушен летен ден нещо прошумоляло в листата и то видяло да пълзи малка змия със синьо цвете в устата си, която ненадейно проговорила: „Чуй, млади момко, ти би могъл да ме спасиш, ако вземеш това цвете, което нося и което представлява ключ към стаичката ми горе в замъка, където ще намериш много пари.“ Пастирчето обаче се уплашило, понеже я чуло да говори, и отново хукнало към къщи. В един от последните есенни дни то отново пасяло кравите на моравата, когато тя му се явила за трети път, сега отново в образа на бялата дева, отново го потупала по гърба и жалостиво го помолила да я спаси, като му посочила всички средства и пътища за това. Но всичките й молби били напразни, тъй като страхът бил завладял момчето, то се кръстело благоговейно и не искало да има нищо общо с призрака. Тогава девойката въздъхнала дълбоко и казала: „Жалко, че възложих всичките си надежди на теб; сега трябва да изчакам търпеливо на ливадата да израсте черешово дърво и от него да бъде направена люлка. Само детето, което първо бъде люляно в тази люлка, ще може някога да ме спаси.“ Сетне изчезнала, а момчето, както се говори, не живяло дълго; от какво обаче е умряло, никой не знае.
225. Кихането във водата
Прекосявайки мостчето над Ауербах, някой дочул във водата трикратна кихавица, три пъти рекъл: „Помага Бог!“, и така бил спасен духът на едно момче, който от тридесет години се ослушвал за тези думи. Според друг разказ някакъв човек дочул някой да кихва три пъти в потока. Два пъти изрекъл „Помага Бог!“, а третия — „Дяволът да те вземе!“ Тогава се надигнала водна стена, все едно някой рязко се обръща във водата.
226. Бедната душа
Под моста до дома на Хакстусенови в Падерборн има бедна душа, която обитава там долу. Когато в потайна доба по него премине кола и коларят не изрече „Бог да благослови“, колата пада в реката. Така много люде са строшили ръка или крак.
227. Прокълнатата девица
Недалеч от Айзенах в една пещера в скалите понякога по пладне се явява девойка, която може да бъде спасена единствено ако някой отвърне на трикратното й кихане с „Помага Бог!“ Тя била твърдоглава дъщеря и преди години била омагьосана от разгневената си майка.
228. Госпожицата от Щауфенберг
В Харц, край Цорге, едно селце в областта Брауншвайг, се намира Щауфенберг, върху който е построен замък. И до днес там се вижда скала, върху която е отпечатан човешки крак. Дъщерята на стария господар на замъка оставила някога следата на камъка, върху който седяла често, понеже той бил любимото й местенце. От време на време там все още се явява омагьосаната госпожица със златистата си чуплива коса.