236. Хлебните обувки
В областта Клатау, на четвърт час път от село Оберкаменцен, върху Храдекберг имало замък, от който са останали само развалини. В стари времена господарят на замъка накарал да построят мост, водещ към отстоящия на един час път Щанкау, като по моста трябвало да се мине, за да се стигне до църквата. Този владетел имал млада високомерна дъщеря, чиято горделивост стигала дотам, щото карала да издълбават хлябовете и ги носела вместо обувки. Когато веднъж минала по въпросния мост на път за църквата и вече правела последната крачка, тя и целият замък потънали. Стъпките и днес могат да бъдат видени отпечатани върху един камък, който бил част от моста.
237. Земната падина край Хохщет
В бранденбургската община Клетенберг срещу Унтерхарц, недалеч от селото Хохщет се виждат езеро и земна падина, за които местните жители разказват следното: В някогашните времена на мястото на езерото имало зелена ливада. На нея конярчетата пасели добитъка си и когато другите забелязали, че едното от тях яде бял хляб, поискали и те да вкусят от него и го помолили за това. То обаче не искало да подели хляба си с тях, понеже с него утолявал собствения си глад. Това ги ядосало, те проклели господарите си, задето им дават само обикновен черен домашен хляб, нахвърляли кощунствено хляба си на земята и започнали да го тъпчат с крака и да го шибат с камшиците си. Тогава от хляба бликнала кръв, слугите се изплашили и не знаели накъде да гледат; невинният (който, както добавят някои, бил предупреден от непознат старец, приближил се до мястото) се метнал върху един кон и избегнал разрухата. Другите понечили да го последват, ала било твърде късно, те не успели да помръднат от мястото си, а то ненадейно рухнало. Лошите момчета потънали дълбоко в земята заедно с конете си и никое от тях не било видяно повече. Други разказват историята по друг начин. Освен това от езерото изглежда да никнат растения с листа като конски подкови.
238. Хлебните обувки
Детето на една гражданка умряло, а то й било толкова скъпо, че тя не знаела какво мило и добро нещо да стори за него, преди то да бъде погребано под земята и никога вече да не го види. И като чистела и подготвяла ковчега, сторило й се, че обувчиците не са достатъчно добри, взела от най-бялото брашно, омесила тесто и изпекла за детето си обувки от хляб. Детето било погребано с тях, само че то не давало покой и отдих на майка си, явявало й се и й се жалвало, докато ковчегът не бил откопан и хлебните обувки не били снети от краката му, а на тяхно място били обути обикновени. От този момент то се укротило.
239. Празното зърно
Жителите на Щаборен във Фризия се гордеели с богатството си и били толкова високомерни, щото напук на по-бедните градчета в околността обковавали стълбищните площадки и къщните порти със злато. Затова и били наричани от онези „глезените деца от Щаворен“. Сред тях се отличавала особено една алчна стара вдовица, която заръчала на някакъв пътуващ до Данциг лодкар да докара за нейна сметка най-доброто, което може да натовари. Този не се сетил за нищо по-добро от това да вземе достатъчно голямо количество зърно, тъй като когато отплавал от Фризия, цената на пшеницата била твърде висока. Попътно обаче го връхлетели бури и урагани и го принудили да презимува в Борнхолм, а когато напролет най-сетне се добрал у дома, цената на зърното била паднала толкова рязко, че в гнева си вдовицата го накарала да изхвърли целия товар в морето накрай града. Какво станало? На това място се образувала огромна пясъчна дюна, обрасла само с „празно зърно“ („чудно зърно“, „дюнен шлем“, понеже закрива или защитава дюните от морето, arundo arenaria) и тя запречва пътя към пристанището, така че то изцяло западнало. Така заради прегрешението на старицата бил наказан целият град.