240. Женският пясък
На запад в Зюдерзее в средата на морето, на мястото, където в дълбините лежат погребани църковните кули и къщите на някогашния град Щаворен, растат треви и стъбла. Богатството било направило жителите на въпросния град безсъвестни и когато злодеянията им надхвърлили всякакви граници, те погинали. Рибарите и моряците от брега на Зюдерзее предавали от уста на уста следното сказание.
Най-заможна от всички обитатели на град Щаворен била една девойка, чието име никой вече не помни. Горда с парите и имота си, коравосърдечна спрямо човеците, тя се стремяла единствено да увеличава съкровищата си. От устата й често звучели проклятия и богохулни слова. Пътя към добродетелта били изоставили и другите граждани на този свръхбогат град, по чието време Амстердам е все още неизвестен, а Ротердам е само малко село.
Един ден девойката повикала капитана на кораба и му наредила да отплава и да докара товар от най-благородното и най-доброто в света. Напразно морякът, привикнал да получава точни и строго определени заръки, молел за по-конкретни указания; девойката гневно настоявала на думите си и заповядала тутакси да отплава. Капитанът потеглил нерешително и несигурно, без да знае как да изпълни заповедта на господарката си, чийто зъл и суров характер познавал много добре, и все мислел какво да стори. Накрая си рекъл: Ще й занеса товар от най-прекрасната пшеница, понеже какво по-прекрасно и по-благородно има на земята от това великолепно зърно, без което не може да мине никой човек? Та той се насочил към Данциг, натоварил кораба си с подбрана пшеница и веднага поел назад към родината си, все още неспокоен и безпокоящ се за изхода. „Как, капитане, провикнала се девойката, ти вече си тук? Мислех, че сега търгуваш злато и слонова кост на африканския бряг. Хайде да видим какво си направил!“ Колебливо, понеже от думите й вече разбрал колко малко ще й допадне покупката му, той отговорил: „Господарке, карам Ви от най-прекрасната пшеница, която може да бъде намерена в целия свят.“ „Пшеница, викнала тя, носиш ми такова нищожно нещо?“ „Не смятам, че е нищожно онова, което ни осигурява всекидневния и насъщен хляб.“ „Сега ще ти покажа, колко презряно нещо за мен е твоят товар; от коя страна е натоварен корабът?“ „От дясната“ (щирборда), казал капитанът. „Тогава ти заповядам да изсипеш целия товар в морето откъм лявата страна (бакборда); ще дойда сама да видя как се изпълнява заповедта ми.“
Морякът се колебаел да изпълни заповед, която прегрешавала така ужасно срещу Божието даяние, и бързо привикал край кораба всички бедни и нищи люде от града с надеждата, че видът им ще трогне господарката му. Тя дошла и попитала: „Изпълни ли заповедта ми?“ Тогава тълпата бедняци паднала на колене пред нея и започнала да я моли да раздаде зърното на тях, а да не оставя морето да го погълне. Ала сърцето на девойката било твърдо като камък и тя отново наредила товарът да бъде изсипан по най-бързия възможен начин през борда. Тогава капитанът не се сдържал и извикал високо: „Не, това злодеяние Бог няма да остави ненаказано, ако е вярно, че небето награждава доброто и наказва злото; ще дойде ден, в който ще събирате, за да утолите глада си, едно по едно благородните зрънца, които сега проигравате!“ „Какво, провикнала се тя с пъклен смях, нима ще изпадна в нищета? Нима ще обеднея и ще остана безхлебна? Колкото е вярно това, толкова вярно е и че очите ми отново ще видят този пръстен, който хвърлям в морските дълбини.“ С тези думи тя измъкнала от пръста си един скъпоценен пръстен и го хвърлила сред вълните. И целият товар на кораба, сиреч всичката пшеница, с която бил натоварен, била изсипана в морето.
Какво станало? Няколко дена по-късно слугинята на въпросната девойка отишла на пазара, купила една треска и я занесла в кухнята, за да я сготви; когато я разпорила, вътре намерила скъпоценен пръстен и го показала на господарката си. Когато тя го зърнала, познала веднага пръстена, който наскоро била хвърлила в морето, пребледняла и осъзнала, че това е предизвестие за наказание. Какъв ужас я обзел обаче, когато в същия миг й било съобщено, че цялата й идваща от изток флотилия е потънала! Няколко дена след това дошла нова вест за потънали кораби, носещи още по-богат товар. Друг кораб пленили маврите и турците; фалитът на няколко търговски кантори, в които имала вложения, я довършил и за по-малко от година страховитата заплаха на капитана се изпълнила във всяко едно отношение. Бедна и несъжалявана от никого, подигравана от мнозина, тя все повече изпадала в нужда и нищета, гладна молела за хляб от врата на врата, но често не получавала дори къшей, накрая залиняла и умряла по най-жалък начин.