243. Момковото тресавище
В граничната област Гросбиберау срещу Юберау има долина, наричана от людете Момково тресавище, през която нощем човек не може да мине, без косите му да настръхнат. Преди години, когато в империята бушували война и глад, двама просяци се връщали от Юберау, които винаги се държали единна друг и имали обичая да делят милостинята именно във въпросната долина. Този ден те били припечелили само няколко гроша, ала богатият селски кмет бил подарил на единия като подаяние един самун, който да раздели с другаря си. Когато всичко останало било поделено справедливо, момчето измъкнало хляба от дисагите си и той му замирисал толкова приятно, че поискало да го задържи и да не дава нищо на другия момък. С това на мира бил сложен край, двамата се спречкали, от думи се преминало към бой и боричкане, и тъй като никой не надвивал, всеки измъкнал по един кол от оградата. Злият враг насочил ударите и всеки от тях убил другия. Три нощи след убийството лист не помръдвал и не пропявала птица в тресавището, оттогава мястото е зловещо и се чува как момчетата ридаят и скимтят.
244. Кинделбрюк49
Този град в Тюрингия носи названието си оттам, че преди години две малки деца яздели кончета-пръчки по моста над Випер и паднали в реката.
245. Децата от Хамелн
През 1284 година в Хамелн бил виждан чудноват мъж. Той носел многоцветно пъстро наметало, поради което бил наричан Бундтинг, и се препоръчвал за ловец на плъхове, като обещавал срещу определена сума да освободи града от мишки и плъхове. Гражданите се спогодили с него и му обещали някакво възнаграждение. Ловецът на плъхове извадил една свирка, засвирил и тогава от всички къщи се заизмъквали плъхове и мишки и се събрали около него. Когато сметнал, че никоя не е останала, той тръгнал, тълпата го последвала и той я отвел до Везер; там смъкнал дрехите си и навлязъл във водата, животните се втурнали след него и се издавили.
След като гражданите били освободени от нещастието си, обещаната награда им се посвидила и те я отказали на мъжа под всевъзможни претексти, така че той си тръгнал ядосан и огорчен. Той се появил отново на 26 юни, деня на апостолите Йоан и Павел, в седем часа сутринта, според други обаче по пладне, този път в образа на ловец, ужасяващ на вид, с червена чудновата шапка, и засвирил по улиците. Скоро се стекли много на брой — този път не плъхове и мишки, ами деца, момчета и момичета от четири години нагоре, сред които била и порасналата дъщеря на градоначалника. Множеството го последвало и той го отвел в планината, където изчезнал с всички деца. Случилото се видяла една бавачка, която с дете на ръце ги последвала отдалеч, след което се върнала и донесла слуха в града. От всички врати се втурнали вкупом родителите и със съкрушени сърца започнали да дирят децата си; майките започнали жално да викат и плачат. Още същия час по вода и по суша били проводени пратеници да се осведомят дали някой е виждал децата, или поне някои от тях, ала всичко било напразно. Сто и тридесет деца се изгубили. Някои твърдят, че две от тях изостанали и се върнали, само че едното било сляпо, а другото глухонямо, така че сляпото не можело да посочи мястото, а само разказало как са последвали свирача; а глухонямото посочило мястото, но нищо не било чуло. Едно детенце изтичало по ризка и се върнало да вземе дрехата си, с което избегнало нещастието; понеже като дошло отново, другите вече били изчезнали в пролома на един хълм, който показват до ден-днешен.
Улицата към портата, през която минали децата, чак до средата на осемнадесети век, пък и днес, се нарича „Беззвучна“ или „Тиха“, понеже на нея не бива да се танцува, нито да се свири. Дори когато невеста била отвеждана с музика до църквата, свирачите трябвало да замлъкнат на тази улица. Хълмът край Хамелн, където изчезнали децата, се нарича Попенберг и на него отляво и отдясно са издигнати два камъка във формата на кръст. Някои твърдят, че децата били преведени през една пещера и излезли в Зибенбюрген.