250. Котката във върбата
Един селски ратай от Щраслебен разказвал, че в селото му имало слугиня, която по време на танци понякога изчезвала, без някой да знае къде ходи, а не след дълго се появявала отново. Веднъж той се сговорил с други като него да я проследят. В неделя тя отново дошла на танците, веселила се с ратаите, а сетне си тръгнала. Неколцина се промъкнали след нея, тя напуснала гостилницата и хукнала, без да се озърта, през полето към една куха върба, в която се скрила. Ратаите я последвали, жадни да узнаят дали ще остане дълго там, и зачакали на едно място, където били добре скрити. Не след дълго видели от върбата да изскача котка, която се втурнала през полето към Лангендорф. Ратаите се доближили до върбата, а там тази уличница, или по-скоро тялото й лежало неподвижно и те не успели да го върнат като живот, колкото и да го бляскали и разтърсвали. Обзема ги страх, изоставят тялото и се връщат на предишното си място. След някое време усещат, че котката се връща по предишния си път, промъква се във върбата, след което слугинята излиза оттам и тръгва към селото.
251. Предизвикване на бури и градушки
През 1553 година в Берлин били заловени две магьосници, които се занимавали с произвеждане на лед, с който да унищожават реколтата. Тези жени откраднали детенцето на съседката си, разчленили го и го сварили. По Божие съизволение става така, че майката, търсейки детето си, отива там и вижда членовете му сложени в една тенджерка. Двете жени били хванати, измъчвани и разпитвани, и те казали, че когато тенджерата заври, трябва да настане голям студ с лед, така че цялата реколта да бъде погубена.
По някое време в една странноприемница се срещнали две магьосници, поставили два медника, или две ведра с вода и започнали да обсъждат дали да развалят зърното, или виното. Гостилничарят, който се бил прикрил в един таен ъгъл, дочул това и вечерта, когато двете жени си легнали, взел медниците и ги излял отгоре им; водата се превърнала в лед, така че те на мига замръзнали.
Една бедна вдовица, която не знаела как да изхрани децата си, отишла в гората за дърва, оплаквайки злощастието си. Тогава злият се изправил пред нея във вида на лесничей и я попитал защо е толкова тъжна. Дали не е загубила мъжа си? Тя отговорила: „Да.“ Той рекъл: „Ако ме вземеш и слушаш, ще ти дам много пари.“ Той я сговарял красноречиво, така че тя най-сетне поддала, отрекла се от Бога и се съвъкупила с дявола. След един месец любовникът й се явил отново и й дал метла, върху която тя полетяла над гори и поля към планината на танц. Там имало още много жени, от които обаче тя познавала само две, и едната от тях дала на свирача дванадесет пфенига като пла̀та. След танца вещиците с общи усилия започнали да свързват класове, лозови пръчки и дъбова шума, за да унищожат по този начин зърното, гроздето и жълъдите; само че не успели и градушката, която трябвало да падне там, отминала настрани. Тя убила, прочее, една нейна овца, която окъсняла да се върне у дома.
252. Танцът на вещиците
Една жена от Хембах отвела едва шестнадесетгодишния си син на сбора на вещиците и тъй като той тъкмо се учел да свири, поискала да им посвири, а за да го чуват по-добре, да се качи на най-високото дърво. Момчето се подчинило и се покатерило на дървото. Докато свирело и се взирало внимателно в танца, той му изглеждал вероятно твърде чудноват поради странните движения, та то рекло: „Пази, Боже, откъде се е насъбрала тази безумна и странна тълпа!“ Но едва било изрекло тези думи, паднало от дървото, изкълчило си рамото и се развикало за помощ, ала там нямало никого освен него.
253. Лозовите пръчки и носовете
В двора на X. имало някакъв веселяк, който показвал на гостите си един особено позорящ ги фокус. След като похапнели, те го молели за онова, заради което всъщност били дошли, именно да ги развлече с фокусничествата си. Тогава той правел така, че от масата да израстат няколко ластара с ранно грозде, като пред всеки от тях висял по един грозд; и казвал всеки да хване с ръка своя, а с другата ръка да улови за дръжката ножа си, все едно иска да го отреже. След което излизал от стаята, а като се върнел, всеки седял, държейки с ръка собствения си нос и с опрян до него нож. Ако бяха посегнали да режат, всеки би отрязал носа си.