254. Закачане
По едно време в Магдебург имало странен магьосник и той показвал пред тълпа зрители, от които събирал голяма сума пари, чудновато дребно конче, което танцувало в кръг, а като наближавало танцът да свърши, мъжът начевал да се оплаква, че няма полза да броди в този неблагодарен свят, в който всички са такива скъперници, щото едва успява да изпроси нещо. Затова искал да ги напусне и да хване най-близкия път към небето, та дано там да се почувства по-добре. И като изречал тези думи, хвърлял въже нависоко, по което кончето тръгвало да се качва, без да се бави, магьосникът се хващал за ногата му, жената — за крака на мъжа си, слугинята — за полите на жената, така че всички се издигали нагоре, все едно били заковани един за друг. Народът стоял с отворени уста и както можем да си представим, се удивлявал на случилото се, когато пешком се приближил някакъв гражданин и като попитал защо стоят така, му било отговорено, че фокусникът е отлетял с кончето си във въздуха. На което той потвърдил, че току-що го е видял да минава край неговата странноприемница.
255. Защитната риза
Защитната риза се приготвя по следния начин: В нощта на Рождество две невинни, недостигнали още седмата си година момиченца трябва да изпредат ленена прежда, да я изтъкат на платно и да ушият риза от него. На гръдта се извезват две глави, една от дясната страна с дълга брада и шлем, другата от лявата с корона, каквато носи дяволът. И двете страни биват защитени с кръст. Ризата е толкова дълга, че да покрива човека от шията до половината на тялото.
Който носи такава защитна риза на война, е неуязвим за пробождане, удар, изстрел и във всеки друг случай, поради което императорът и князете я ценят много. Родилките също я обличат, за да родят по-бързо и лесно. Напротив, разпътните жени търсят такава риза, снета от мъртъв мъж, понеже като я надянат, се предпазват от забременяване.50
256. Закрепено
При една продължителна обсада някакъв знатен воин излязъл с още двамина извън траншеите. От крепостта ги обстрелвали здраво, но той сочел с жезъла си наляво и дясно и нареждал на двамата да се държат за него и да не се отклоняват; при което всички гюллета ги подминавали и не ранявали нито него, нито другите.
Един генерал, който бил принуден да се крие от обстрела в някакъв град, изтърсвал често от ръкавите си куршумите като грахови зърна, които така и не успявали да го наранят.
Майстор Петер, бръснар във Витенберг, имал зет, наемник по време на една война. Този владеел изкуството да се пази така, че нищо да не може да го рани. Той предсказал и смъртта си, като рекъл: „Шуреят ми ще го направи.“ Същия ден той наредил на жена си: „Напазарувай, днес ще ти дойдат на гости зяпачи.“ Което и станало, понеже когато шуреят му го пронизал, в дома на бръснаря се стекъл много народ и всеки искал да види мъртвеца.
257. Точният изстрел
Един оръжейник, когото познавах, се хвалеше, че може да улучи всичко в обхвата на един пушечен изстрел, така че да може да го достигне, дори и ако не го вижда. От това си умение той се възползвал при обсадата на град В. В една горичка пред града се бил скрил един знатен военачалник и господар, който не се виждал, ала оръжейникът се наел да го застреля. Та той стрелял през дървото, под което онзи бил вързал коня си и закусвал. Валвазор51 си спомня някакъв знатен господар, който давал на ден само по три безпогрешни изстрела, при които улучвал всичко, каквото му се посочело. На такъв стрелец е достатъчно да се каже само какво точно трябва да отстреля, елен, сърна или заек, тогава той просто насочва пушката към прозореца, натиска спусъка и дивечът пада.
258. Скитащият ловец
Веднъж станало така, че лесничеят, който полагал грижи за една голяма гора, бил прострелян. Благородникът, чиято била гората, поверил службата другиму, ала него го споходило същото, а сетне и следващите, така че вече никой не се решавал да поеме опасната гора. Защото щом новият лесничей застъпвал на служба, дочувал се далечен изстрел и тутакси куршум го улучвал право в челото, без някой да може да каже откъде и от кого е изстрелян куршумът.
Така или иначе, след няколко години един скитащ ловец се обадил за службата. Благородникът не скрил какво се е случило и настойчиво подчертал, че макар да желае гората отново да бъде наглеждана, не може все пак да му препоръча опасната длъжност. Ловецът отвърнал уверено, че ще опита да се справи с невидимия стрелец, и поел гората. На другия ден, когато, придружен от мнозина, навлязъл в нея, отдалеч се дочул изстрел. Ловецът тутакси подхвърлил шапката си нагоре и когато тя паднала, била пронизана от куршум. „Е, рекъл ловецът, сега е мой ред“, напълнил пушката си и с думите: „Този куршум е отговорът“, стрелял във въздуха. Сетне подканил спътниците си да го последват и да издирят извършителя. След дълго ходене насам и натам най-сетне открили в една воденица на противоположния край на гората мелничаря мъртъв, улучен в челото от куршума на ловеца.
51
Янез Вайкард, барон Валвазор (1641–1693), словенски благородник и автор на „Славата на кранското воеводство“.