Този скитащ ловец останал още известно време на служба при благородника, но тъй като умеел да приспива дивеча, да пуска от джоба си яребици и да ги улучва, колкото и невероятно далеч да са отлетели, а и вършел още необясними неща, благородникът бил обхванат от нещо като страх от него и под благоприличен претекст го освободил от служба.
259. Двоен образ
Един бродяга отишъл при благородник, който от дълго време линеел, и му казал: „Вие сте омагьосан, да Ви покажа жената, която Ви е сторила това зло?“ Когато благородникът дал съгласието си, онзи рекъл: „Жената, която дойде утре в дома Ви, застане до огнището и посегне с ръка към куката, на която е закачено котлето, е тази, която Ви причинява страданието.“ На другия ден дошла жената на едного от поданиците му, който живеел наблизо, една почтена и благочестива жена, и сторила точно това, което бродягата бил предсказал. Благородникът много се учудил, че една толкова почтена и богобоязлива жена, към която винаги се е отнасял доброжелателно, ще върши такива лоши неща, и започнал да се колебае как да постъпи. Затова наредил тайно на слугата си да отидат и видят дали въпросната съседка е у дома си, или не е. Когато слугата отива там, жената се занимава с делата си и влачи лен. Той я вика при господаря, но тя отговаря: „Не е редно да се явявам при юнкера толкова прашна и нечиста.“ Слугата обаче настоява, че това няма значение и че тя трябва по възможно най-бързия начин да го последва. Щом прекрачила прага, другата изчезнала като призрак от залата и господарят поблагодарил Богу, дето му е хрумнало да прати слугата, понеже иначе щял да се довери на дяволската измама и да накара да изгорят невинната жена.
260. Призрак като съпруга
По времето на херцог Йохан Казимир от Кобург началникът на неговата конюшня Г. П. от Ц. живеел първоначално на Щипаталгасе, сетне в дома, в който след него се нанесъл доктор Фроман, сетне в големия дом в предградието, наречено Розенау, накрая в двореца, където бил управител. Към това постоянно променяне на мястото го подтикнал един призрак, който изглеждал досущ като все още живата му съпруга, така че когато се пренесял в новото жилище и сядал на масата, изпитвал съмнение, коя всъщност е собствената му жена, понеже и да се изнесял от къщата, призракът го следвал навсякъде. Когато жена му предложила да се преместят в дома, който сетне придобил въпросният доктор, та по този начин да се отърват от призрака, онзи се провикнал с висок глас: „Където и да идеш, дори и накрай света, аз ще те последвам.“ И това не била празна заплаха, понеже когато човекът се изнесъл, вратата на пристройката се затръшнала със страшна сила и оттогава призракът не бил видян повече в изоставената къща, ами се появил в новата.
Каквито дрехи да обличала благородната дама, в същите се явявал и призракът, независимо дали ставало дума за празнична, или всекидневна одежда и какъв е цветът й; поради което и тя била винаги придружавана от някого, когато вършела домашните си дела. Обикновено той се явявал по пладне между единадесет и дванадесет часа. Имало ли там духовник, призракът не се появявал. Когато веднъж поканили изповедника Йохан Пфрюшер и на сбогуване благородникът, жена му и неговата сестра го придружили до стълбите, призракът се подал изпод тях и през една дървена решетка уловил престилката на момичето, а когато то се разкрещяло, изчезнал. Веднъж се бил облегнал с ръка на кухненската врата и когато готвачката го попитала: „Какво искаш?“, отвърнал: „Господарката ти.“ Иначе не причинявал никаква друга вреда на благородната дама. Той обаче застрашавал госпожицата, сестрата на благородника, и веднъж й зашлевил такава плесница, че страната й подпухнала и тя трябвало да се върне в бащиния си дом. Най-сетне призракът се изгубил някъде и в дома настъпил покой.