269. Дивата Берта идва
В Швабия, Франкония и Тюрингия на вироглавите деца се подвиква: „Мълчи, или ще дойде дивата Берта.“ Други я наричат Билаберта, Хилдаберта, а също Желязната Берта. Тя се явява като дива жена с разрошени коси и омърсява хурката на момичето, което не е изпрело лена до последния ден от годината. Мнозина ядат на този ден кнедли и херинга. В противен случай, твърдят те, ще дойде Перхта или Прехта, ще им среже коремите, ще измъкне вкусеното преди и ще ги натъпче с плява. След което ще зашие разреза с палешник наместо игла и с ръждива верига наместо конец.
270. Тюрст, Постерли и Щрегеле
Когато нощем в гората бушува и вие буря, хората в Луцернергау казват: „Тюрст (или Дюрст) ловува!“ В Ентлебух, напротив, става дума за Постерли, едно женско чудовище, чийто лов жителите представят всяка година в четвъртъка преди Рождество като голямо шествие с много шум и грохот. В града Луцерн пък се говори за Щрегеле, една вещица, която броди в нощта преди последните три дена от постите, сиреч в сряда преди светото Рождество и наказва по всевъзможни начини момичетата, които не са свършили дневната си работа; поради което и въпросната нощ се нарича Нощта на Щрегеле.
271. Нощният ловец и Тресящите се жени
Нощем жителите на Ризенгебирге52 често чуват ловни викове, звуци от рогове и тропот на диви животни; тогава казват: „Нощният ловец ловува.“ Малките деца се страхуват от него и за да ги укротят, възрастните им викат: „Тихо, не чуваш ли нощния ловец?“ Той преследва обаче преди всичко Тресящите се жени, които изглежда да са някакви дребни, покрити с мъх женички, гони ги и ги сплашва без отдих. Стига само да не се доберат до пъна на отсечено дърво, и то такъв, за който дървосекачът е рекъл „Бог да го пази!“ На такова дърво те намират покой. Ако обаче секачът, вдигайки брадвата, е изрекъл: „Да го пази Бог!“, поставяйки Божието име отзад, то такъв пън не гарантира на Тресящите се жени мир и покой, ами те постоянно трябва да бягат от Нощния ловец.
272. Мъжът с широкополата шапка
Преди няколко години в една от стаите на западналия Фрайенщайн все още живеела една старица. Една вечер съвсем ненадейно в стаята й влязъл мъж със сива мантия, голяма широкопола шапка и дълга брада. Той закачил шапката си на някакъв пирон, седнал, без да обръща внимание никому, на масата, измъкнал от торбата си къса луличка и запушил. Така сивокосият мъж останал да седи на масата. Старицата не успяла да дочака онзи да си тръгне и си легнала. На сутринта призракът бил изчезнал Кметският син разказвал: „Сутринта на Рождество, докато вървяла църковната служба, баба ми била в стаята си и се молела. Когато вдигнала очи от книгата и погледнала към градината на замъка, забелязала там горе да стои мъж в сива мантия и широкопола шапка, който замахвал от време на време. Такъв го видяхме и ние, а и всички съседи. При изгрев-слънце той изчезна.“
273. Сивият ездач
Преди много години една вечер някакъв селянин от Ауербах минавал край Шлосберг. Ненадейно го спрял облечен в сиви дрехи мъж и го принудил да го изнесе на гръб до замъка. На другия ден селянинът бил открит да лежи изнемощял на едно тъмно стълбище в замъка. Скоро след това той умрял.