274. Химеке в Померания
В замъка Лойц някакъв дух-мъчител, наричан от местните жители Химеке, насякъл на ситно един млад кухненски прислужник и го скрил в пръстена делва, понеже онзи бил забравил млякото, което в онези времена на суеверие всяка вечер трябвало да бъде оставяно за духа. Дълго време там показвали въпросната делва, в която Химеке бил охладил гнева си.
275. Кресливецът
Йохан Петер Крихбаум, от Цент в Оберкайнсбах, разказал на 12 март 1753 година следното: В местността, наречена Шпренг, се подвизавал дух или призрак, който издавал всякакви звуци — като сърна, лисица, магаре, куче, свиня, поради което хората го нарекли Кресливецът. Той бил подвел вече мнозина и не допускал никого, особено пък пастирите, в тамошната ливада. Самият кмет наскоро го бил срещнал, когато една нощ отишъл на ливадата си в Шпренг и се канел да я напоява с вода; в горичката откъм Лангенбромбах изквичала свиня толкова остро, че все едно го пронизали с нож в гърлото. Призракът стига до Холския лес, където допреди шестнадесет години горели въглища и въглищарите по онова време се оплаквали много, задето ги плашел, явявайки им се във вида на магаре. Нещо подобно разказвал и покойният Йохан Петер Вебер, който една нощ товарел на въпросното място въглища, за да ги кара на пазара в Михелщат. Хайнрих Герман, старият кмет на Цент, уверява, че когато веднъж пасял воловете на моравата си, към него притичала лисица, а когато замахнал към нея с камшика, тя мигом изчезнала.
276. Превозените през реката монаси
В град Шпайер преди години живеел рибар. Когато една нощ отишъл на Рейн и се канел да разстели мрежата си, към него се приближил мъж, покрит с черен капюшон, какъвто носят монасите, и след като рибарят го поздравил почтително, онзи казал: „Аз съм пратеник отдалеч и искам да прекося Рейн.“ „Качи се в лодката ми, отвърнал рибарят, и ще те прехвърля оттатък.“ Като го превозил и се върнал, на брега стояли още петима монаси, които също поискали да преплават реката, а рибарят смирено попитал защо пътуват в такава нощ? „Нуждата ни гони, отговорил един от монасите, светът ни мрази, така че ни вземи и Бог ще те възнагради за това.“ Рибарят поискал да узнае какво ще му дадат за работата му. Те рекли: „Сега сме бедни, но нещата като се оправят, ще усетиш благодарността ни.“ Лодкарят отплавал, но като стигнал средата на Рейн, се надигнала страховита буря. Вълните заливали ладията и рибарят побледнял от страх. Какво става, мислел си той, по залез небето беше ясно и безоблачно, луната грееше толкова ярко, откъде се взе тази внезапна буря? И като вдигнал ръце, за да се помоли Богу, един от монасите се провикнал: „Какво проглушаваш ушите на Бога с молитвите си, управлявай ладията си!“ При тези думи той измъкнал греблото от ръката на бедния рибар и започнал да го налага. Рибарят останал да лежи полумъртъв в лодката, започнало да се зазорява, а черните мъже изчезнали. Небето било ясно като преди, лодкарят се свестил, поел назад и с мъка се добрал до жилището си. На другия ден един пратеник, който бил тръгнал рано от Шпайер, срещнал същите тези монаси върху раздрънкана, покрита с черно покривало талига, която имала обаче само три колелета и била управлявана от дългонос кочияш. Смаян, той замръзнал на място, пропуснал талигата покрай себе си и малко след това я видял да се издига сред пукот и пламъци във въздуха, а при това дочул и звън на мечове, все едно войска марширувала. Пратеникът се върнал в града и съобщил видяното: това видение било разтълкувано като знак за раздори между немските князе.
277. Блуждаещият огън
По планинския път към Хенлайн, както и в областта на Лорш, блуждаещите огньове биват наричани войскови огньове53; те се появяват единствено в седмиците преди Рождество и за тях има такова шеговито стихче: „Ти като суха слама гориш, огънче, бързо ела и ме виж!“ Преди повече от тридесет години някакво момиче, както се разказва, една вечер видяло такъв блуждаещ огън и изрекло споменатия шеговит стих. Огънят обаче се отправил право към момичето и когато то побягнало към дома на родителите си, го последвал до прага, вмъкнал се заедно с него вътре и заудрял с огнените си криле всички намиращи се в дома люде, така че те загубили зрението и слуха си.