278. Огнените колесници
Конрад Шефер от Гамелсбах разказал следното: „Преди няколко години пазех реколтата на Хиршхьорнерхьое, недалеч от стария замък Фрайенщайн. Около полунощ срещнах две огнени колесници, които се носеха със страховито дрънчене; като във всяка от тях бяха впрегнати четири огнени коня. Шествието идваше откъм Фрайенщайн. Това често ми се е случвало и всеки път ме е плашило много; понеже в каляските седяха люде, от очите и устите на които излизаха пламъци.“
279. Редерберг
Един касапин от Насау излязъл от града да напазарува. По пътя се натъква скоро на пътуваща в същата посока карета и тръгва след нея, следвайки оставените от нея коловози. Изведнъж тя спира пред някаква красива голяма вила насред Войсковото шосе, която обаче той не бил виждал, когато минавал преди по този път. Трима монаси слизат от колата и удивеният касапин тръгва незабелязано след тях към ярко осветената къща. Те влизат най-напред в една стая, за да дадат причастие някому, а сетне в зала, където голяма компания се е разположила около масата и се храни сред силен шум и викове. Изведнъж седящият на централното място забелязва непознатия касапин и тутакси всичко замлъква и потъва в тишина. Тогава онзи се надига и подава на касапина винен бокал с думите: „Още един ден!“ Касапина го побиват тръпки и не пожелава да пие. Скоро след това се надига друг, доближава се до касапина с чаша в ръка и повтаря: „Още един ден!“ Този отказва отново. Сетне идва още един с чаша и със същите думи: „Още един ден!“ Сега вече касапинът отпива. Скоро след това обаче към него се приближава четвърти от компанията и пак му предлага вино. Касапинът е обхванат от силен страх и като се прекръства, видението изчезва и той се озовава сред непрогледна тъма. Когато най-сетне се зазорява, касапинът се оказва на Редерберг, далеч от пътя, спуска се по каменистата и стръмна потека обратно към родния си град, разказва случилото се на свещеника и умира след три дена.
Според едно стародавно сказание на въпросния хълм имало манастир, развалините на който могат да бъдат видени и сега, ала монасите от ордена са измрели.
280. Светлините върху алебардите
За древния замък Лихтенберг, разположен върху висока скала край Ханау, Долен Елзас, на един час път от Ингвайлер, се разказва следното: Когато се надигне буря, върху покривите и върховете на дворцовите кули, но също върху остриетата на алебардите се появяват малки синкави светлинки. Това се случвало от много години и според някои тъкмо то е дало названието на стария замък.
Двама селяни вървели от село Лангенщайн (до Кирххайн в Горен Хесен) към Ембсдорф с вилите си на рамо. Ненадейно единият забелязал светлинка върху инструмента на спътника си, последният го свалил и смеейки се, изтрил блясъка с пръст, така че той изчезнал. След сто крачки обаче светлинката се появила отново на предишното място и пак била изтрита. Скоро след това тя пак заблестяла, но другият селянин я изтрил още веднъж, придружавайки действието си с няколко груби думи, така че тя не се появила повече. Седем дена по-лесно двамата се срещнали отново на мястото, където единият бил изтрил за трети път светлината, и макар иначе да били добри приятели, се скарали, от думи преминали към удари и единият пронизал другия.
281. Провиждането
Хората от Остзее вярват да виждат отнапред корабокрушения и засядания в плитчините, когато няколко дена или седмици преди това нощем на мястото, където предстои да претърпят злополука, забелязват тъмните въздушни фигури на призрачни кораби, като всички части на кораба — корпус, такелаж, мачти, платна, са обхванати от силен пожар. Това именно те назовават провиждане.
Провиждат се също и люде, които ще се удавят, къщите, които ще изгорят, места, които ще западнат. В неделни дни под водата се дочуват все още как бият камбаните на потъналите градове.
282. Замъкът с блуждаещия огън
На един висок хълм в Тирол има замък, в който всяка нощ гори огън; пламъкът е толкова голям, че се извисява над стените и се вижда отдалеч. Случило се така, че някаква стара жена, която имала нужда от дърва, събира изпопадали съчки по хълма и най-сетне достигнала до дворцовата порта, където се огледала с любопитство и пристъпила вътре, макар и не без затруднение, понеже всичко било разрушено и през развалините не било лесно да се мине. Когато стигнала до двора, забелязала на една маса да седи и се храни компания от мъже и жени. Край тях стояли слуги, сменяли блюдата, носели и отнасяли ястията и наливали вино. Както стояла, към нея се приближил един от слугите, довел я до масата и тогава в престилката й било хвърлено парче злато, след което всичко изчезнало мигновено и бедната жена изплашена подирила обратния път. Когато обаче напуснала двора, пред нея се изправил воин с горящ фитил, при това главата му била не на врата, ами той я държал под мишница. Той заговорил и забранил на жената да казва на когото и да било какво е видяла и узнала, в противен случай ще я стигне зло. Жената се върнала, все още силно изплашена, у дома си, отнасяйки златото, като обаче не казвала откъде го е получила. Когато властите дочули за станалото, я разпитали, ала тя не отронила и дума с извинението, че ако каже каквото и да било, това ще й донесе голяма злина. Тогава я подложили на по-строг разпит и тя разказала до най-малка подробност случилото й се в огнения замък. Ала в мига, когато завършвала показанието си, била грабната оттам и никой повече не узнал къде е била отнесена.