На втората година на същото място се появил млад благородник, един изкусен в много дела рицар. След като се осведомил за случилото се, той се отправил една нощ пеш със слугата си към хълма. С голяма мъка се изкачили на него, като през това време шест пъти били предупредени от някакъв глас да се върнат, защото в противен случай ги чакат големи беди. Без да обръщат внимание, те продължавали пътя си и най-сетне се добрали до портата. Там стоял на пост онзи воин, който извикал както обикновено: „Кой там?“ Благородникът, един наистина храбър господар, отговорил: „Аз съм!“ Призракът попитал отново: „Кой си ти?“ Този път благородникът не отвърнал нищо, ами накарал слугата да му подаде меча. Когато това било сторено, откъм замъка се задал на кон черен ездач, срещу когото благородникът се готвел да се изправи; ала ездачът го грабнал на коня си и препуснал към двора, а воинът подгонил слугата надолу по хълма. Благородникът повече не бил видян.
283. Огненият хълм
На няколко часа път от Халберщат се извисява някога гол, а сега обрасъл с елха и дъб хълм, наричан от мнозина Огненият хълм. Под него обитава, както разказват, дяволът и всичко там гори в ярки пламъци. В стари времена в околностите на Халберщат живеел някакъв граф, зъл грабител, който потискал, колкото може, местните жители. От много години той дължал доста пари на един овчар, но винаги когато онзи идвал да си ги иска, графът презрително му отказвал. Ненадейно графът изчезнал и се говорило, че е умрял в далечни земи. Овчарят ходел потиснат из полето и се оплаквал за загубата си, понеже наследниците на графа не искали и да чуят претенциите му и когато той се обаждал, го гонели от замъка. Случило се така, че веднъж, докато бил в гората, му се явила някаква фигура и рекла: „Ако искаш да видиш стария си длъжник, последвай ме.“ Овчарят тръгнал след нея и през гората двамата достигнали до висок гол хълм, който с грохот се разтворил пред тях, а като влезли, отново се захлопнал. Вътре всичко било обзето от пламъци. Разтрепераният овчар забелязал графа седнал на един стол, покрай който, също както по тлеещите стени и на пода, се извивали хиляди пламъци. Грешникът извикал: „Ако искаш да получиш парите си, овчарю, вземи тази кърпа и я отнеси на моите люде; кажи им как си ме видял да седя в адския огън, в който трябва да страдам вовеки.“ След което снел кърпата от главата си и я подал на овчаря, а от очите и ръцете му се пръскали искри. Овчарят тръгнал, насочван от водача си, с омекнали нозе обратно; хълмът отново се отворил и се затръшнал зад него. След това отишъл с кърпата в графския замък, показал я и разправил какво е видял; на което наследниците на драго сърце му дали парите.
284. Огненият мъж
През тази година (1124) видях огнен мъж между тези замъци, днешните Глайхен, и това стана точно в полунощ. Мъжът отиваше от единия замък към другия и гореше като разтопено стъкло, като ярък огън; стражите казаха, че в следващите нощи не го видели повече. Георг Мителбергер, жител на тъй наречения Хопелрайн край Кайлбах, община Фрайенщайн, разказвал: „В първата неделна нощ от Рождественските пости между единадесет и дванадесет часа недалеч от дома си видях изцяло обхванат от огън мъж. Ребрата му можеха да се преброят. Той крачеше по улицата от единия до другия край, а в полунощ внезапно изчезна. Мнозина бяха обхванати от страх и ужас, той като от устата и носа му излизаше пламък и той се носеше с бясна бързина насам и натам.“