Абентин извежда по достатъчно странен начин името на германците от germinare, израствам, понеже немците растели на дърветата.
414. Потеклото на саксите
Четем, че саксите някога били от хората на чудодейния Александър, който за дванадесет години достигнал до самия край на земята. След като загинал във Вавилония, четирима, които всички искали да станат крале, разделили империята му. Останалите бродели без път и посока, докато част от тях достигнала с много кораби до Елба, където живеели тюрингците. Саксите носели големи ножове, с които коварно избили тюрингците по време на едни преговори, когато и двете страни се кълнели в мира. Тъкмо от тези остри ножове те получили названието сакси. Непостоянството им причинявало големи неприятности на римляните; Цезар тъкмо вярвал, че вече ги е надвил, когато те отново се надигали срещу него.
415. Произходът на саксите
Древните сакси (които прогонили тюрингците), преди да пристигнат в тази страна, били в армията на Александър, който и с тяхна помощ завладял света. След смъртта на Александър те не пожелали да се установят в онази земя поради царящата в нея взаимна ненавист и отплавали с триста кораба; всички те с изключение на петдесет и четири били негодни, осемнадесет от тези последните достигнали Прусия и завзели страната, дванадесет завзели остров Ругия, а двадесет и четири достигнали до тази земя. И тъй като пришелците не били толкова много, че да обработват нивите, пък и избили и прогонили тюрингските господари, оставили11 селяните живи и им предоставили права върху земята, каквито имат крепостните12. Оттам именно идват крепостните, а от крепостните, проиграли правата си, произлизат ратаите.
Глосата прибавя още нещо: Той като се канели да ги нападнат, те били готови и отплавали. Онези кораби били негодни, понеже не можели да плават във вода. Осемнадесет от останалите достигнали до Прусия, която все още представлявала пустош. Там те заживели като езичници. Дванадесет достигнали Ругия и от тях произлезли щормите, дитмарсите, холстенците и хаделерите. Двадесет и четири достигнали до тази земя и тези заселници все още са наричани „камъните“, тъй като на гръцки petra означава „камък“, а saxum — „чакъл“, поради което и ние все още се наричаме сакси, тъй като в крамолите си сме като чакъл.
Под тюрингци пък се имат предвид не населяващите графство Тюрингия, тъй като те също са сакси, ами ноттюрингците, които са венди. Саксите ги наричат „нотдьорингци“, сиреч нещо като „ноттьорихте“, „глупаци“. Понеже били войнствени и глупави.
416. Саксите и тюрингците
Саксите тръгнали с корабите си и достигнали до местност на име Хадолава, където срещу тях се изправили местните жители, тюрингците, и им оказали силна съпротива. Саксите обаче завзели пристанището и било сключено споразумение, според което саксите имали правото да купуват и продават каквото поискат, но трябва да се въздържат от човекоубийства и заграбване на земи. Този мир бил спазван в продължение на много дни. Тъй като на саксите обаче не стигали парите, те сметнали, че споразумението е безполезно. Тогава един техен младеж слязъл от кораба на сушата, накичен с много злато, със златни верижки и златни катарами. Някакъв тюрингец го срещнал и рекъл: „Защо носиш толкова злато на измършавелия си врат?“ „Търся купувач, отговорил саксонецът, а златото нося само поради глада, който ме мъчи; нима мога да се заситя със злато?“ Тюрингецът попитал колко би струвало. На това другият отвърнал: „Нямам представа, дай ми колкото ти е угодно.“ Смеейки се, онзи казал: „Е, тогава ще ти напълня полите с пръст“; понеже на това място била натрупана голяма купчина пръст. Саксонецът хванал полите на дрехата си, получил пръстта и дал златото; двамата си тръгнали, всеки доволен от сделката. Тюрингците похвалили своя човек, задето за такава нищожна цена придобил толкова злато; саксонецът на свой ред се върнал при корабите и когато неколцина го упрекнали за глупостта му, призовал саксите да го последват; скоро, казвал той, ще го похвалят за тази му глупост. Когато тръгнали след него, той взел пръстта, разпръснал я на тънък слой по полето и покрил голяма площ. Като видели това, тюрингците проводили пратеници и се оплакали, че така се нарушава мирът. Саксите рекли: „Ние спазвахме неотклонно и свято споразумението; земята, която добихме със златото си, ще задържим мирно или ще я отвоюваме с оръжие.“ Така златото приседнало на местните жители и те обявили за причинител на злощастието си онзи, когото малко преди това хвалели. Тюрингците се нахвърлили ядно на саксите, ала последните отстоявали според правото на войната околните земи. След дълго и упорито сражение тюрингците паднали и тогава двете страни се сговорили да се съберат на мирни преговори на определено място, само че без оръжие. Саксите имали обичая да носят големи ножове, както все още правят англите, и те ги скрили под дрехите си, упътвайки се към събранието. Като видели, че враговете им са беззащитни и че всичките им князе са там, саксите сметнали, че им е сгодно да завладеят цялата страна, нападнали ненадейно тюрингците с ножовете си и ги избили до крак, така че нито един не останал жив. Това донесло на саксите голяма слава и съседните народи започнали да се страхуват от тях. Те водят името си тъкмо от това деяние, тъй като на техния език въпросният нож се нарича „сакс“.