420. Ненавистта между саксите и швабите
Щом Хенгст (Хест, Хестерн) отплавал с хората си към Англия, оставяйки жените у дома, дошли швабите, завзели Саксония и похитили жените на саксите. Когато саксите се върнали и прогонили швабите, някои от жените заминали с последните. Децата на тези жени, които тръгнали с швабите, били смятани за шваби. Затова жените от този род нямат право на наследство и в закона е казано, че „саксите се придържат към швабското право чрез ненавистта на жените“.
421. Произходът на швабите
Предните части на швабите някога пристигнали отвъд морето с голяма военна сила и разпънали шатрите си на хълма Свево, поради което и били назовани свеви или шваби. Те били добър и умен народ и се отличавали с това, че били храбри юнаци, войнствени и победоносни. Техният военачалник Брено водил кървава битка с Юлий Цезар.
422. Потеклото на баварците
Родът на баварците изглежда да се е изселил от Армения, в която акостирал Ноевият ковчег, когато гълъбът донесъл зелената клонка. На герба си те все още носят ковчега на планината Арарат. Някъде към Индия изглежда все още да има немскоговорещи народи.
Баварците били войнствени и храбри, а никой не можел да изкове по-добри от техните мечове. „Славният Регенсбург“ е името на тяхната столица. Победата, която Цезар удържал над техния херцог Боемунд и неговия брат Инграм, коствала на римляните много кръв.
423. Произходът на франките
Родът на франките е родствен с този на римляните, предците както на едните, така и на другите идват от древната Троя. Когато по Божия воля гърците разрушили тази крепост, само малцина троянци се измъкнали и дълго бродили през света. Франко със своите люде достигнал до Рейн и се установил там; в памет на произхода си той с радост построил една малка Троя и назовал течащия наблизо поток Сантен — по името на реката в старата си родина. Рейн смятали за морето. Така възникнал народът на франките.
424. Меровингите
Меровингите били наричани Четинестите, понеже според сказанието гърбът на всички крале от този род бил обрасъл с четина като при свинете. Един ден Хлодий, синът на Фарамунд, бил влязъл с кралицата във водата близо до морския бряг и се разхлаждал от лятната жега, когато от вълните излязло чудовище, приличащо на бик, нахвърлило се върху къпещата се кралица и я насилило. След време тя родила странен и чудноват на вид син, когото нарекли Меревиг, сиреч Мерефех14, а от него произлезли франкските крале, наречени Меровинги (Мерофинги, Мереиангелинги).
425. Хилдерик и Базина
Хилдерик, синът на Меровиг, започнал да управлява зле и да обезчестява дъщерите на благородниците. Тогава франките го свалили от трона. В бягството си той се обърнал към Бисин, краля на тюрингците, и намерил при него защита и почетен прием за дълго време. Сред най-благородните франки той имал обаче верен приятел на име Виномад, който го придружавал и вземал участие във всички негови деяния още докато този властвал. Когато кралят бил прогонен от господарството си, Виномад бил на мнение, че Хилдерик трябва да замине надалеч и да изчака по време на отсъствието му лошата му слава да се позабрави; а той самият приел да следи настроенията на франките и да съобщава за това на краля. Същевременно Виномад взел пръстена си, разделил го на две половини, дал едната на краля и казал: „Когато ти пратя другата и двете съвпаднат, това ще е знак, че франките са ти простили, и тогава без да отлагаш можеш да се върнеш в родината.“
Междувременно франките избрали за свой крал римлянина Егидий. Виномад се престорил и скоро станал негов довереник. Започнал да го съветва да товари с тежки данъци не само народа, ами и някои от най-могъщите люде в страната; при това Виномад находчиво избрал тъкмо враговете на Хилдерик. Тези жестокости довели дотам, че франките не след дълго се отвърнали от Егидий и започнали да съжаляват, задето прогонили родния си господар.
Тогава Виномад проводил пратеник с половината от златния пръстен в Тюрингия, откъдето Хилдерик бързо се върнал, събрал народ и надвил над Егидий.
Щом кралят овладял кралството си, Базина, жената на тюрингския крал Бисин, се натъкмила, напуснала съпруга си и се пренесла при Хилдерик, с когото имала тайна любовна връзка още по време на неговото пребиваване там. На Хилдерик казала, че никакви препятствия и трудности не са й попречили да го намери; понеже за нея няма по-достоен от него мъж в целия свят. А Хилдерик забравил благодеянието, което му сторил Бисин, понеже бил езичник, и се оженил за Базина още приживе на първия й съпруг. В брачната нощ станало така, че Базина отблъснала краля от съпружеските си обятия и му казала да излезе пред вратите на кралския замък, и да донесе онова, което ще види там. Хилдерик послушал словата й и пред вратите видял да обикалят огромни диви зверове, леопарди, носорози и лъвове. Изплашен, той се втурнал към съпругата си и й съобщил всичко. Тя го окуражила да няма грижа и пак да излезе. Тогава кралят видял да се навъртат мечки и вълци и го съобщил на кралицата, която за трети път го пратила навън. Този път забелязал кучета и по-малки животни, които се разкъсвали едно друго. Учуден, той се върнал в брачното ложе, разказал всичко и поискал от мъдрата си жена да му разтълкува значението на това чудо. Базина посъветвала краля да прекара нощта в целомъдрено въздържание, а с настъпването на деня, казала тя, ще разбере всичко. След изгрева на слънцето му казала: „Всичко това обозначава бъдещите събития и нашето потомство. Първият ни син ще е могъщ и силен като лъв или носорог, децата му ще са хищни и нагли като вълци и мечки; техните наследници, последните от нашето коляно, ще са страхливи като кучета. Малките животинки, които видя да се разкъсват едно друго, обозначават хората от простолюдието, които вече нямат страх от краля, ами в омразата и глупостта си се преследват едни други. Такова е тълкуването на видението, което си имал.“ Хилдерик обаче се зарадвал на това, че от него ще се народи голямо потомство.