426. Църковният потир
Докато Хлодовик и неговите франки все още били езичници и грабели имотите на християните, случило се да отнемат един голям, тежък и изкусно изработен потир от църквата в Реймс. Свети Ремигий проводил обаче пратеник до краля и помолил, щом така и така не могат да бъдат поправени останалите неправди, поне да бъде върната въпросната утвар. Кралят наредил на пратеника да го последва до Соасон, където плячката трябвало да бъде разделена по жребий: „Ако този съд, за който молиш, се падне на мен, можеш да го отнесеш обратно.“ Пратеникът се подчинил и отишъл с краля на посоченото място, където с пристигането си кралят заповядал да се донесе всичко спечелено, та да бъде разделено по жребий. Тъй като обаче Хлодовик се страхувал, че потирът може да се падне другиму, повикал слугите и приятелите си и ги помолил да му сторят тази угода и да не разиграват въпросната утвар, ами да я заделят за него. Франките отговорили: те не могат да откажат нещо на оногова, комуто са отдали живота си. Всички били доволни с изключение на едного, който се надигнал, разсякъл с меча си потира на късчета и рекъл: „Ти не бива да имаш, кралю, нищо повече от това, което ти се падне по жребий.“ Всички се удивили на дързостта на този мъж; кралят обаче овладял гнева си и предал счупения съд на пратеника на епископа. Една година по-късно кралят наредил войската да се събере на Марсово поле, като всеки е така въоръжен, че да може да се сражава с врага. Когато всички се събрали в блестящи доспехи и Хлодовик ги прегледал, той се доближил до оня, който бил разбил потира с меча си, погледнал го и му рекъл: „В цялата войска няма страхливец като теб; копието и шлемът ти, щитът и мечът са негодни и лоши.“ При тези думи протегнал ръка към меча на воина и го хвърлил на земята. Когато онзи се навел да вдигне меча си, кралят измъкнал своя, забил го в гърба му и казал: „Това ми стори и ти в Соасон с онзи потир!“ Така воинът умрял, кралят отпратил останалите у дома и от този момент франките му имали страх и никой не дръзвал да му се противопостави.
427. Ремигий преброжда земите си
Хлодовик, кралят на франките, подарил на свети Ремигий, епископа на Реймс, толкова земя, колкото той успее да преброди, докато кралят спи следобедния си сън. Светият мъж поел на път и отбелязвал границите със знаци, които се виждат и до днес. Когато минал край една воденица, която искал да включи в областта си, от нея излязъл мелничарят, опитал се да го прогони и се възпротивил воденицата да попадне в границите на епископските земи. Човекът Божи се обърнал кротко към него: „Приятелю, не се ядосвай, воденицата ще принадлежи съвместно нам.“ Мелничарят обаче упорствал в несъгласието си; и тогава изведнъж колелото се завъртяло от само себе си в обратна посока. Тогава онзи се провикнал след светеца: „Ела, служителю Божи, нека воденицата ни е обща!“ Ремигий отговорил: „Нито твоя ще е, нито моя.“ В този момент земята пропаднала и се образувал такъв ров, че никой повече не успял да построи воденица на въпросното място. Ремигий продължил и достигнал до малка горичка; там също имало хора, които не искали той да я включи в своите граници. Светецът рекъл: „Тогава нека никога листо от вашата гора не прелети границата ми (която лежала плътно до нея) и никога клон да не падне на границата ми!“ Така и станало и продължило да бъде по същия начин, докато я имало горичката. Накрая Ремигий стигнал в едно село на име Кавиняк (Шавиньон) и поискал да го включи в територията си. Когато ту се приближавал, ту отново се отдалечавал и поставял знаците, жителите му се противопоставили и той се провикнал: „Ще работите здраво и ще живеете в недоимък!“, което станало точно така в последващите времена. Когато кралят се събудил от следобедната си дрямка, той дарил с кралска грамота на светеца за църквата му всички земи, които онзи бил заключил в кръга на обхода си.