428. Ремигий прогонва пожара
Когато в град Реймс забушувал пожар и вече бил погълнал една трета от жилищата, светецът научил новината в църквата „Свети Никазий“, паднал ничком и помолил Бога за помощ. След което се отправил с бързи крачки към града; на стъпалото на църковното стълбище ходилото му се отпечатало върху твърдия камък, все едно той бил от мека глина, и може да бъде видяно до днес на това място като доказателство за Божието чудо. След това се изправил срещу пламъка и едва сторил кръстен знак с десницата си, когато пламъкът се обърнал и започнал да бяга от светеца. Той го последвал, прогонил го от всички все още незасегнати места, докато най-сетне го изхвърлил през една отворена градска врата. След което я затворил и наредил, заплашвайки открито всеки нарушител, тя никога повече да не бъде отваряна. Когато няколко години по-късно живеещият наблизо гражданин на име Ферцинкт строшил резето, с което била затворена вратата, в дома му пламнала зараза, от която не останал жив нито сред хората в нея, нито сред добитъка.
429. Частта на Ремигий от Вазихенската гора
Ремигий закупил за църквата си голяма част от Вазихенската гора, където построил две селца на име Козла и Глени. В тях заселил жители от съседния град Берна, които били задължени всяка година да доставят определено количество смола за църквата. Границите на тази територия били толкова точно установени, че били известни всекиму, а и със собствената си ръка светецът бил хвърлил един камък в празна хралупа на някакво дърво. С този камък станало такова чудо, че човек можел да го повдигне и дори да го вдигне високо с ръка, но не и да го изнесе от мястото. Веднъж някакъв негодник напразно опитвал да го стори, та решил с брадва да разшири дупката; но щом замахнал срещу дървото, дясната му ръка изсъхнала, а очите му ослепели.
Във времето на император Лудвиг двама братя били назначени за лесничеи в императорската гора. Те смятали, че онова парче земя принадлежи на императора и се карали за него с църковните люде. Случило се така, че един от двамата братя отишъл да нагледа свинете си, които бил напъдил към гората, и видял вълк след тях. Като се спуснал да преследва звяра, жребецът му се препънал и онзи ударил главата си о едно дърво и умрял на място. Когато малко след това другият брат се качил на една скала сред гората и се провикнал: „Всеки да знае и да му е известено, че императорската гора стига до тази скала!“, и ударил със секирата си по камъка, от него изхвръкнали парченца, които влезли в очите му и го ослепили.
430. Венчавката на Кротхилд
Пратениците на крал Хлодовик му разказвали много за красотата на Клотхилд, която живеела в Бургундския кралски двор. Та той пратил Аурелиан, най-близкия си приятел, с щедри дарове при девойката, който да я огледа, да й открие кралското желание и да узнае дали тя би се съгласила да го изпълни. Аурелиан се подчинил, поел към Бургундия и като стигнал не след дълго до императорския замък, накарал спътниците си да се укрият в една близка гора. Самият той надянал одеждите на просяк, отправил се към замъка и започнал да мисли как да заговори бъдещата си господарка. По това време Бургундия била християнска, а франките все още не. Понеже било неделя, Кротхилд тръгнала за месата; Аурелиан се наредил до останалите просяци пред църковните двери и зачакал тя да излезе от тях. Щом свършила месата, девойката излязла от църквата и както е обичайно, започнала да раздава милостиня на бедните. Ацрелиан се доближил до нея и протегнал ръка. Когато Кротхилд му подала един златен гулден, той хванал голата й ръка изпод мантията и я притиснал до устните си в целувка. Пламнала от девичи свян, тя отишла у дома си, ала пратила една от придворните дами да й доведе мнимия просяк. Когато той дошъл, тя го попитала: „Какво ти стана, човече, та като получи милостиня, оголи ръката ми изпод мантията и я целуна?“ Пропускайки въпроса край ушите си, Аурелиан казал следното: „Моят господар, кралят на франките, чу за твоята хубост и те иска за невеста; това е неговият пръстен заедно с още венчални накити.“ Но като се извърнал и посегнал към торбата, която бил оставил до вратата и от която се канел да извади сватбените дарове, тя била открадната. След като претърсили всичко, я намерили и я подали на госта, който, уверен в неотменността на венчавката, положил даровете пред девойката. Тя обаче рекла: „Не подобава християнка да вземе за мъж езичник; ако Създателят стори така, че езичникът да се покръсти заради мен, няма да се възпротивя на желанието му, ами ще приема Божията воля.“ Ала помолила казаното от нея да бъде запазено в тайна и поставила пратения й от Хлодовик пръстен в съкровищницата на чичо си.