438. Дагоберт и Свети Флоренций
Свети Флоренций започнал да служи Богу още съвсем млад. От Шотландия, където бил роден, поел на поклонническо пътуване с четирима спътници: Арбогаст, Фиделис, Теодат и Хилдолф. Най-сетне достигнали до река Брюше (Броиш) в Елзас, там, където сега се намира Хазело. Флоренций казал, че иска да остане на това място. Спътниците му продължили към Страсбург, а той си построил къщичка край Брюше, изкоренил дърветата и храстите и създал ново поле, в което засял пшеница и зеленчуци за собствените си нужди. Само че дивите животни изяли зърното и зеленчуците. Тогава свети Флоренций забил четири пръчки по краищата на полето и заповядал на дивите зверове да не пристъпват повече в нивите му, докато пръчките останат забити; и те никога повече не прекрачили тези предели. По това време крал Дагоберт имал слепородена и няма дъщеря; и когато чул за светостта на Флоренций, той проводил почетни пратеници и жребец с позлатено покривало, за да го доведат при него. Светецът обаче бил смирен, не пожелал да яхне жребеца, ами се качил на магаре и поел към краля. Той още не бил достигнал замъка, когато кралската дъщеря прогледнала и проговорила, извикала с висок глас и първите думи, които изрекла, били следните: „Погледнете, оттам се задава Флоренций, благодарение на чиято милост Бог ме стори зряща и словесна.“ Кралят и кралицата се стреснали от чудото и от радост, народът се втурнал към светия мъж и паднал в нозете му поради знамението, дадено им от Бога чрез него. На свой ред кралят предоставил на Флоренций равнината и мястото, където той обитавал и където сега се намира Хазело, а собствеността си отстъпил за изграждането на църква. Тогава светецът помолил крал Дагоберт да му очертае земицата, та да знае колко точно притежава. Кралят рекъл: „Нека бъде твое обиталище толкова, колкото успееш да обходиш с магарето си, докато изляза от банята и надяна дрехите си.“ Флоренций знаел много добре колко дълго кралят имал обичай да седи в банята, отправил се бързо на път с магаренцето си и избродил, прекосявайки хълмове и долини, далеч повече, отколкото човек би могъл да измине за двойно повече време върху бърз кон. След което се върнал при краля и пристигнал тъкмо навреме, както било уговорено. А след смъртта на Арбогаст, Флоренций бил избран единодушно от целия народ, миряни и свещеници, за епископ на Страсбург.
439. Дагобертовата душа на кораба
Когато добрият крал Дагоберт напуснал този свят, без да се бил пречистил от всичките си грехове, Господ Бог позволил дяволите да хванат душата му, да я качат на един кораб и да си помислят, че могат да я отведат със себе си. Ала свети Дионисий не забравил стария си приятел, ами помолил Господа да се притече на помощ на душата, което и му било позволено. А свети Дионисий взел със себе си свети Мавриций и други приятели, които крал Дагоберт много почитал приживе; следвали го и ангели, и всички се отправили към морето. Когато стигнали при дяволите, те започнали да се сражават с тях, дяволите не били достатъчно силни срещу светците, били победени и изхвърлени от кораба в морето. След което ангелите взели душата на Дагоберт, а самият светец се завърнал със свитата си в рая.
440. Дагоберт и неговите кучета
До ден-днешен във Франция сред народа са известни две поговорки за крал Дагоберт, чийто произход е забравен: „Когато крал Дагоберт се хранел, той давал и на кучетата си“; и: „На смъртния си одър крал Дагоберт се обърнал към кучетата си и им рекъл: Няма толкова добро общество, че човек да не трябва да се раздели с него.“
441. Двамата еднакви синове
Крал Пипин от Франция се оженил за много красива девойка, която му родила син, ала умряла при раждането. Скоро след това той си взел друга съпруга, която също му родила син. Кралят пратил двамата си синове в чужди земи и наредил да ги възпитат превъзходно; а те си приличали по всичко дотолкова, че хората едва ги различавали. След някое време кралицата заявила на съпруга си, че иска да види детето си; а той заповядал да доведат двамата синове в двора. Въпреки едната година разлика по-младият бил напълно еднакъв по фигура и височина с по-възрастния, а и двамата приличали на бащата, така че кралицата не знаела кое от децата е нейното. Та тя се разплакала, тъй като Пипин не искал да й каже; додето най-сетне той рекъл: „Престани да плачеш, ето това е твоето дете“, и посочил това от първата му съпруга. Кралицата се зарадвала и започнала всячески да угажда на детето; а на другото, което било нейното собствено, не обръщала никакво внимание.