442. Хилдегард
Император Карл бил на военен поход и оставил съпругата си Хилдегард у дома. По това време на Таланд, неговия доведен брат, му се приискало тя да се подчини на волята му. Добродетелната жена обаче предпочитала смъртта пред това, да наруши верността си, ала се престорила и обещала на злосторника да удовлетвори желанието му, когато той й построи красива невестина стая. Скоро Таланд изградил прекрасни женски покои, снабдени с три врати, и поканил кралицата да влезе там и да го посети. Хилдегард дала вид, че ще го последва, и го помолила да мине пред нея; когато той радостно скочил през третата врата, тя бързо я затръшнала и залостила с тежко резе. Таланд престоял известно време в този затвор, докато Карл се завърнал победоносно от Саксония; тогава тя го освободила от съчувствие и поради многобройните му жалостиви молби и смятала, че е достатъчно наказан; но Карл, като го съзрял за пръв път, го попитал защо изглежда толкова блед и изнемощял. „Вина за това има Вашата безбожна и развратна съпруга“, отвърнал Таланд; тя скоро забелязала колко грижливо я пази да не стори грях, поради което построила нова кула и го държала в нея в плен. Кралят се натъжил много от тази вест и в гнева си заповядал на слугите си да удавят Хилдегард. Тя побягнала и се скрила тайно при една своя приятелка; но щом кралят открил къде пребивава, отново наредил да я отведат в една гора, да я ослепят и така, с избодени очи, да я прогонят от страната. Какво се случило? Докато слугите я водели, срещнал ги един благородник от рода Фройденберг, който тъкмо бил проводил Аделгунд, сестра й, с послание до Хилдегард. Когато забелязал опасността и несгодата за кралицата, той я измъкнал от ръцете на палачите и им дал съпровождащото го куче. Те изболи очите на кучето и ги отнесли на краля като знак за това, че заповедта му е изпълнена. Спасената по Божия воля Хилдегард, придружена от една благородна дама на име Розина от Бодмер, се отправила към Рим и започнала да упражнява лечителското изкуство, което била изучила и постоянно практикувала, при това така успешно, че за кратко време много се прочула. Междувременно Бог наказал безбожника Таланд със слепота и проказа. Никой не успявал да го изцери и най-сетне той чул, че в Рим живее прочута лечителка, която може да му помогне. Когато Карл пристигнал в Рим, Таланд бил в свитата му, осведомил се къде се намира жилището на тази жена, съобщил й името си и помолил за лек и помощ срещу болестта му; той обаче не знаел, че това била кралицата. Хилдегард му поръчала да се изповяда греховете си пред свещеник и да се покае; едва след това тя ще упражни изкуството си. Таланд сторил каквото му било поръчано и се изповядал; след което отново отишъл при жената, която върнала здравето и свежестта му. Папата и кралят безмерно се удивили на това изцеление и пожелали да видят лекарката, поради което пратили да я доведат. Тя дошла и тутакси разказала на краля, своя господар, историята, така както я изложихме по-горе. Карл я разпознал с радост и я взел отново за съпруга; а доведения си брат осъдил на смърт. Само че кралицата измолила да му бъде пощаден животът и той единствено бил оставен да живее в нищета.
443. Бой на петли
По някое време Карл Велики пристигнал в двореца край Кемптен при съпругата си Хилдегард. Когато веднъж седели на масата и разговаряли за управлението на предшествениците си, а синовете им Пипин, Карл и Лудвиг се били настанили край тях, Пипин взел думата и рекъл: „Майко, щом има небесен Отец, ще стана ли крал?“ Карл се обърнал на свой ред към баща си и казал: „Не Пипин, ами аз ще наследя от теб империята.“ А Лудвиг, най-младият, помолил и двамата си родители да го направят крал. Децата продължили да спорят, а кралицата ги прекъснала: „Хайде да разрешим веднага разпрата ви; вървете в селото и всеки да вземе един петел от селяните.“ Момчетата се спуснали от замъка си, придружени от учителя си и другите ученици, и донесли петлите. Тогава Хилдегард рекла: „Сега пуснете петлите един срещу друг! Чийто петел победи, той ще стане крал.“ Птиците се сблъскали и петелът на Лудвиг победил другите два. След смъртта на баща си въпросният Лудвиг наистина се сдобил с властта.