Така се прославило името на краля, той победил враговете си; накарал да отсекат главата на Аделхарт, апулейския княз, а Дезидерий, князът на Зозиния, трябвало да проси милостта му; Карл взел за жена дъщеря му Аба и я отвел към Рейн. Вестфалците му предали земите си, фризите надвил, ала саксите не искали да го приемат. Те следвали стария си обичай и се сражавали с краля, а той все не успявал да ги победи. Но Витекинд не успял да се порадва на това, тъй като Геролд го надвил с хитрост; имало още няколко сражения, докато саксите били покорени.
След което Карл се обърнал към Испания и Навара и след продължило два дена сражение изтръгнал победата. Само крепостта Арл бил принуден да обсажда цели седем години, понеже защитниците получавали вода и вино по подземни проходи; додето най-сетне Карл научил за тази хитрост и прекъснал достъпа. Те не можели да издържат повече, излезли пред градските порти и храбро встъпили в бой. Никой не бил готов за примирие и там загинали толкова много християни и езичници, че никой не би могъл да каже броя им. Карл победил с Божия помощ и погребал християните в изящни саркофази.
След което превзел крепостта Жирона, която измъчил с глад, и покръстил всичките й обитатели. В Галиция обаче кралят на езичниците му причинил много страдания, християните били разбити, а Карл едва се измъкнал. Все още може да бъде видян мокрият камък, на който Карл седял и с горещи сълзи изповядвал пред Бога греховете си: „Милост, Господи, за душата ми, а тялото ми освободи от този свят! Никога повече няма да изпитам радост.“ Тогава се появил ангел, който започнал да го утешава: „Карл, ти си мил Богу и радостта скоро ще се върне при тебе; проводи бързи пратеници у дома и накарай дамите и девиците да ти помогнат да си върнеш честта.“
Пратениците бързо кръстосали неговите земи и събрали жени и девойки, общо петдесет и три хиляди шестдесет и шест на брой. В една местност, наречена Карлова долина, те се приготвили мъжествено за сражение. Съгледвачите на езичниците се зачудили откъде се взело това множество. „Господарю, казали на своя крал, старите избихме, но нови дойдоха да отмъстят; те са с яки гърди, дългокоси, с красива походка; това е дързък народ, срещу който оръжията ни са безполезни; и каквото и да се случи тук, вие няма да издържите, толкова страховити са жестовете им.“
Тогава езичникът се уплашил, а мъдреците му го посъветвали да предаде заложници на императора и да се покръсти заедно с целия си народ. Така Бог дал победата на християните, без да се води битка, а момичетата познали, че небето е с тях.
Карл и хората му се върнали у дома. Уморените героини стигнали до една зелена ливада, забили копията си в земята и се прострели ничком, за да възхвалят Бога. Там пренощували, а на сутринта дръжките на копията им се били раззеленили и разцъфтели. Затова местността и до днес се нарича Шефтенвалд.20 Кралят наредил да построят там пищна църква във възхвала на Христа и Дева Мария.
Карл бил сторил грях, който не пожелал да изповяда на никой човек на земята, и се канел да умре с него. С годините бремето обаче прекалено му дотежало и тъй като бил слушал за Егидий, светия мъж, изповядал му всички грехове, които бил сторил през живота си. „Освен това, рекъл той, имам още един грях у себе си, който не искам да ти открия, но от който много се боя.“ Егидий го посъветвал да остане до сутринта; двамата прекарали заедно нощта и никой от тях не мигнал. Рано на следната сутрин кралят помолил светия мъж да го пусне да си ходи. Тогава Егидий се помолил Богу от все сърце и му открил скритата болка на краля; когато завършил месата и произнесъл благослова, видял пратено от небето послание, написано не от човешка ръка. Посочил го на краля и Карл прочел: „Който искрено съжалява за провинението си и се доверява Богу, никога повече няма да съгреши.“
Ако трябва да разкажем за всички чудеса с Карл, това ще отнеме много време. Карл бил храбър, красив, милостив, благ, смирен, уравновесен, богобоязлив и заслужаващ всякаква похвала. Погребан е в Аахен.
461. Спящият наемник
Когато архиепископът на Реймс Хайнрих, братът на крал Лудвиг, през едно лято пътувал през страната и по пладне поради жегата решил да подремне, някои от неговите наемни войници също полегнали и заспали. Другите, които останали на пост, видели от отворената уста на едного от спящите да изпълзява малка бяла животинка, наподобяваща невестулка, и да се затичва към близкото поточе. На брега на поточето обаче започнала да тича насам-натам и не можела да премине оттатък. Тогава един от присъстващите се притекъл и положил голия си меч като мост; животинчето прибягало по него и изчезнало. Не след дълго се върнало и започнало загрижено да търси предишния мост, който войникът междувременно бил махнал. Та той отново го поставил над поточето, животинчето преминало през него, приближило се до все още отворената уста на спящия наемник и се завърнало в предишното си убежище. В същия миг онзи се събудил. Неговите бойни другари го попитали какво му се е случило насън. Той отговорил: „Сънувах, че съм крайно уморен и изтощен от дългия път, който съм изминал, а по пътя си трябваше на два пети да прекосявам железен мост.“ Оттук наемниците разбрали, че онова, което били видели с очите си, наистина му се е явило насън.