462. Император Лудвиг изгражда Хилдесхайм
Император Лудвиг винаги носел на шията си иконка на Мария; веднъж той яздел през някаква гора, слязъл, за да покрие нозете си, и оставил иконката на един камък (или пън). Когато понечил да я вземе, не можел да я помръдне от мястото. Тогава кралят паднал на колене и помолил Бог да му открие дали се е провинил с някакво злодеяние, та иконката не се отлепва от камъка. Тогава дочул силен глас, който извикал: „Докато вали сняг, трябва да издигнеш светилище в чест на Мария!“ И в същия миг от небето завалял сняг на това място и Лудвиг рекъл: „Заваля силен сняг21 и ще го наречем Силния сняг22.“ Докато падал снегът, той построил църква в чест на света Богородица и определил Гюнтер за първи епископ в нея. Така светилището и градът получили името си от снега, който падал „много силно“; първоначално то било Хилдешнее, а по-късно Хилдесхайм.
463. Розовият храст в Хилдесхайм
Когато Лудвиг Благочестиви излязъл на зимен лов в околностите на Хилдесхайм, изгубил осветения си кръст, който му бил много скъп. Та той пратил слугите си да го търсят и наредил там, където го намерят, да построят параклис. Слугите тръгнали по следите от вчерашния лов по снега и не след дълго отдалеч забелязали насред гората зелена ливада и на нея разцъфнал див розов храст. Когато се доближили, загубеният кръст висял на храста; те го взели и съобщили на императора къде са го намерили. Лудвиг веднага наредил да построят параклис на това място, като олтара разположат там, където се намирал розовият храст. Речено-сторено, оттогава този храст расте и цъфти, а за него се грижи специално назначен за това човек. С клоните и ластарите си той е обгърнал сводовете на катедралата чак до покрива.
464. Реброто на Крал Лудвиг хлопа
За твърдостта и силата на германския крал Лудвиг се разказва следното: По време на един поход някаква беседка или шатра рухнала под него, той паднал и счупил ребро. Само че той скрил от всекиго претърпяното, продължил похода и се говори, че придружаващите чували реброто му да хлопа по време на пътя. Когато всичко свършило, той се отправил към Аахен и останал в леглото два месеца, като едва тогава позволил да го превържат.
465. Кралицата във восъчната риза
Германският император Лудвиг имал трима синове: Карл, Лудвиг и Карлман. Единият от тях, крал Карл, си взел красива и добродетелна съпруга, чийто непорочен живот скоро й спечелил завистници в двора. Когато рано една сутрин Карл тръгнал за месата, след него притичал Зигерат, слугата му, и рекъл: „Господарю, това, което господарката върши, засяга честта Ви, а повече няма да пророня и дума.“ Кралят го погледнал и казал нажалено: „Казвай ми бързо истината за всичко, което си видял и което потъпква честта на кралството.“ Хитрият старец продумал: „Жалко, никога повече няма да се зарадвам, след като видях господарката да се люби с други мъже; ако лъжа, накарайте да ме обесят на някое дърво.“
Кралят се върнал бързо в спалнята и мълчаливо легнал до кралицата. Тогава жената попитала: „Защо се върнахте противно на обичая си?“ Той я ударил с юмрук и казал: „Горко ми, задето те видяха очите ми и заради теб загубих честта си; това ще ти струва живота.“ Кралицата се уплашила и проплакала: „Мерете си думите и пазете честта си! Виждам, че съм наклеветена; ако обаче имам вина, то нека загубя живота си.“ Карл овладял гнева си и отговорил: „Ти поддържаш нечестиви любовни връзки, как смяташ, че можеш да продължиш да бъдеш кралица?“ Тя рекла: „Искам да се подложа на Божи съд, за да докажа, че не съм вършила нищо такова, и се доверявам на Божията закрила.“