Жената пратила да повикат четирима епископи, които да изслушат изповедта й и да стоят неотклонно до нея; постила и се молила до съдния ден. Събрали се епископи, военачалници и голяма тълпа народ, а кралицата се приготвила за тежкото изпитание. Когато благородниците поискали да се застъпят, тя казала: „Бог не желае да чуете такива слова от мен и да продължа да нося короната!“. Всички князе надали жалостив вопъл.
С вдигнати към небето очи и след като била благословена, жената надянала една специално подготвена за тази цел риза. Под звуците на църковни песни и молитви ризата била запалена откъм четирите й краища, при ръцете и нозете. Тя изгоряла за миг, а восъкът се стекъл върху каменния паваж; княгинята стояла невредима. Всички извикали: „Хвала на Бога!“ Кралят заповядал да обесят лъжците на една бесилка. Ала кралицата си тръгнала радостно, отказала се от кралството и през останалия си живот служила Богу.
466. Кралица Аделхайд
Когато кралица Аделхайд, съпругата на Лотар, била здраво обсадена от крал Беренгарий в крепостта Каноса и търсела начин да се измъкне, Ардуин попитал: „Колко крини пшеница са ви останали в крепостта?“ „Не повече, отговорил Ато, от пет крини ръж и три секстария пшеница.“ „Тогава чуйте съвета ми, вземете диво прасе, нахранете го с пшеницата и го пуснете извън градските порти.“ Така и сторили. Когато войниците хванали и умъртвили прасето, в корема му намерили изобилната храна. От това заключили, че напразно се опитват да уморят укреплението от глад, и вдигнали обсадата.
467. Крал Карл вижда предците си в преизподнята и в рая
Крал Карл (Дебелия) се канел да подремне рано сутринта след Рождественската меса и в просъница дочул ужасяващ глас, който му рекъл: „Карл, сега духът ти ще напусне тялото, за да види Господния съд, а сетне пак ще се върне!“ И тутакси духът му бил грабнат, а онзи, който го грабнал, бил чисто бяло същество, което държало светеща нишка, подобна на падаща звезда, и което му казало: „Хвани края на тази нишка, завържи я здраво за палеца на дясната си ръка и аз ще те поведа след това към мястото на адските мъки.“ След тези думи съществото тръгнало пред него, като отвивало нишката от светещото кълбо, и го превело през дълбоки долини, в които бликали огнени извори; от изворите течали сяра, смола, олово и восък. Кралят видял там епископи и духовници от времето на баща си и предшествениците си; и ги попитал страхопочтително защо са наказани да страдат така. „Защото, отговорили те, разпалвахме войни и раздори между князете, вместо да ги подтикваме към мир.“ Докато говорели, прилетели черни дяволи върху разжарени куки, опитвайки се да придърпат към себе си нишката, за която се държал кралят; само че не успели поради изключителната му чистота и се върнали назад. След което се промъкнали изотзад и се опитали да дръпнат и съборят Карл с дългите си куки; ала водачът му навил нишката двойно върху раменете му и го удържал здраво.
След което изкачили високи планини, в подножията на които имало пламтящи реки и езера. В тях открил душите на бащините си люде, на предците и братята си, потопени едни презглава, други до брадичката, трети до пъпа. Те започнали да го зоват и вопият: „Карл, Карл, ние търпим тези мъки заради сторените от нас убийства, нападения и грабежи!“ А зад тях надавали вопли други; тогава той се обърнал и видял по бреговете на реката железни пещи, пълни с дракони и змии, в които видял да страдат други познати нему князе. Един от драконите прилетял и искал да го погълне; ала водачът му метнал трети кат нишка на раменете му.
След това достигнали до една неимоверно дълбока долина, която била светла от едната страна и тъмна от другата. В тъмната част търпели ужасни мъки няколко крале, негови предшественици; и на хвърлената от нишката светлина Карл разпознал в една бъчва с кипяща вода собствения си баща, крал Лудвиг, който го повикал жалостиво и вляво от себе си му показал две еднакви каци, които били приготвени за него самия, ако той не изповяда греховете си. Тогава той силно се изплашил, но водачът го повел към светлата страна на долината; там Карл видял върху огромен скъпоценен камък да седи чичо му Лотар, а край него и други крале, блаженстващи с корони на главата; те го призовали и му съобщили, че кралството му няма да съществува още дълго, но че ще се падне на Лудвиг, сина на Лотаровата дъщеря. И Карл съзрял на същото място онова дете, Лудвиг. Лотар, неговият прадядо, казал: „Ето го Лудвиг, невинното дете, предай му властта над кралството си чрез нишката, която държиш в ръка.“ Тогава Карл свалил нишката от палеца си и предал кралството на детето; в същия миг нишката се навила, бляскава като слънчев лъч, в шепата на детето.