474. Колелото върху герба на Майнц
През 1009 година Вилегис, благочестив и многоучен мъж, бил избран за епископ на Майнц; той произлизал обаче от нископоставен и беден род, а баща му бил каруцар. Тъкмо поради това канониците и монасите го възненавидели, взели тебешир и в яростта си изрисували стените и вратите на двореца му с колелета; като с това мислели да го посрамят. Когато благочестивият епископ видял шегата им, накарал да повикат художник и му наредил да изпише всичките му покои с бели колелета върху червено поле, придружени от следния стих: „Вилегис, Вилегис, помни откъде си.“ Оттогава всички епископи на Майнц имат на герба си бели колелета върху червен щит. Други добавят, че в смирението си Вигелис наредил над постелята му винаги да виси колело от дървен плуг.
475. Рамелсберг
По времето, когато император Ото I бил отседнал в Харцбург, той организирал големи ловни излети в планината Харц. Станало така, че Рам (според други Реме), един от най-добрите му ловци, ловувал в предпланината, край замъка срещу Нидерганг, и преследвал някакъв дивеч. Скоро обаче склонът станал прекалено стръмен, поради което ловецът скочил от жребеца, завързал го за едно дърво и продължил да преследва дивеча пешком. Изоставеният му кон потропвал нетърпеливо и риел с предните си копита земята. Когато господарят му, ловецът Рам, се върнал от преследването на дивеча, той удивен забелязал каква работа е свършил конят му и че той е разкрил цял рудник. Взел няколко къса и ги отнесъл на императора, който тутакси наредил рудникът да бъде разработен и разкопан. Открили богато находище от руда и хълмът бил наречен в чест на ловеца Рамелсберг. Жената на ловеца се казвала Гоза и от нея получил названието си град Гослар, построен недалеч от въпросния хълм. Течащата през града рекичка също се казва Гозе, а това име носи и приготвяната там бяла бира. Ловецът бил погребан в параклиса на августинците и бил изваян на надгробния камък заедно с жена си; в десницата си Рамел носи меч, а Гоза е с корона на главата.
Според други Рамел се казвал не ловецът, ами конят на един юнкер, който бил вързан на хълма, където риел и блъскал така силно, че острите му подкови разкрили златна жила.
На Рамелсберг все още има кладенец, наречен Детският кладенец, върху който са изваяни от камък две деца; понеже във времето на Хайнрих II една бременна жена родила две синчета край въпросния кладенец. Горе на хълма, в местността, наречена Верл, изглежда се е намирал дворецът или залата на император Ото, пред която накарал да обезглавят някакъв пленен крал. По-късно рудникът се срутил и погребал толкова много работници, че триста и петдесет вдовици стояли пред хълма и оплаквали мъжете си; след което рудникът останал затворен в продължение на сто години и Гослар опустял дотолкова, че всички улици обрасли с висока трева.
476. Графовете от Еберщайн
Когато император Ото надвил враговете си и завзел град Страсбург, той разставил войските си пред укрепения замък на графовете Еберщайн, които сътрудничели на неприятелите му. Замъкът се издигал на висока скала сред гората (недалеч от Баден в Швабия) и в продължение на две и половина години императорската войска не съумявала да го завладее както поради естествената му непристъпност, така и поради храбрата защита от страна на графовете. Най-сетне един умен мъж подсказал на императора следната хитрост: да обяви празник в Шпайер, като гарантира сигурността на всеки участник в турнира; графовете от Еберщайн няма да се поколебаят да дойдат, за да докажат храбростта си; а междувременно императорът ще завземе крепостта им с помощта на сръчни и храбри люде. Празненството в Шпайер било огласено; на него присъствали кралят, мнозина князе и господа, сред които и тримата от Еберщайн; няколко копия били строшени. Вечерта започнали танците, които трябвало да бъдат водени от най-младия граф Еберщайн, красив и приятен мъж с къдрави коси. Когато танцът свършил, към тримата графове се доближила скришом прекрасна девойка, която им прошепнала: „Пазете се, понеже императорът се кани да нападне замъка ви, докато сте тук, така че още тази нощ побързайте да се върнете там!“ Тримата братя се посъветвали помежду си и решили да се вслушат в предупреждението. След което се върнали при танцуващите, предизвикали благородниците и рицарите на схватка за другата сутрин и положили в ръцете на жените сто златни гулдена като залог. Към полунощ се измъкнали от танците и благополучно се прибрали в крепостта. На другия ден императорът и рицарите напразно чакали те да се появят на турнира; накрая разбрали, че владетелите на Еберщайн са били предупредени. Ото заповядал незабавно да бъде атакувана крепостта; само че графовете се били върнали и смело отблъснали нападението. След като нищо не било постигнато със сила, императорът пратил трима рицари да преговарят с графовете в замъка им. Те били допуснати вътре и отведени в избата и хранилището; изнесли бяло и червено вино, зърното и брашното било в огромни количества. Пратениците гледали удивено тези припаси. Само че бъчвите имали двойно дъно или били пълни с вода; а под пшеницата били натрупани плява, смет и стари парцали. Пратениците съобщили на императора, че няма смисъл да се обсажда крепостта; понеже виното и зърното ще стигне на обсадените поне за още две години и половина. Ото бил посъветван да ожени дъщеря си за най-младия граф от Еберщайн и по този начин да спечели храбреците на своя страна. Сватбата била отпразнувана в Саксония и според сказанието тъкмо невестата била онази, която през въпросната вечер предупредила графовете. По-късно Ото пратил зет си да преговаря с папата; папата му подарил роза в бяла кошница, тъй като било точно неделята на карнавала. Еберхард я отнесъл със себе си в Брауншвайг, а императорът наредил в бъдеще гербът на Еберщайн да е роза на бяло поле.