Следващата нощ Карл му се явил насън и прогласил, че Ото няма да остарее и няма да остави наследници.
482. Света Кунигунд
Император Хайнрих II и Кунигунд останали непорочни до самата си смърт. Дяволът опитал да я посрами, като подтикнал императора да я обвини, че се била свързала в нечестива връзка с някакъв херцог. Жената потърсила правото си, така че на съда били призовани много епископи и князе. Тогава били поставени седем нажежени железни лемежа, по които жената трябвало да премине. Тя вдигнала ръце към Бога и рекла: „Боже, ти единствен знаеш невинността ми; опази ме от това злощастие, както стори с добрата несправедливо обвинена Сузана.“ Тя стъпила смело върху лемежа и казала: „Виж, императоре, каквото е провинението ми с тебе, такова е и с всички мъже.“ Така жената била пречистена и съхранила честта си. Кралят и всички господа паднали в нозете й.
483. Катедралата в Бамберг
Баба, сестрата на Хайнрих Птицелов и съпруга на граф Албрехт, а според други Кунигунд, съпругата на император Хайнрих II, със собствени средства построила катедралата в Бабенберг. По време на строежа тя всеки ден поставяла пълна със злато купа, от която всеки надничар можел да си вземе толкова, колкото е заслужил. Тя принудила дори дявола да изнася големи мраморни колони до хълма, върху който се строяла църквата; и тези колони могат да бъдат видени до днес.
484. Гълъб издава врага
Разказва се, че по времето на император Хайнрих II някакъв гълъб прилетял в града, който скоро след това бил нападнат и обсаден от врага. На шията му била привързана бележка, върху която била написана тази вест.
485. Нащърбеният потир
По времето, когато умрял император Хайнрих II, един благочестив отшелник дочул голям шум от дяволи във въздуха и ги заклел в името Божие да му кажат къде отиват. Злите духове рекли: „При император Хайнрих.“ Тогава добрият човек ги заклел да му разкажат какво са придобили. Дяволите продължили по пътя си, а добрият човек се помолил Богу за душата на императора. Скоро дяволите се върнали при отшелника и рекли: „Тъй като злодеянията на императора надхвърляха неговата добрина, понечихме да вземем душата му, ала тогава се появи благословеният Лаврентий и бързо хвърли някакъв потир върху везните, така че той се нащърби, но ние загубихме душата; понеже тъкмо този потир направи доброто блюдо на везната по-тежко.“ При тази вест отшелникът поблагодарил Богу за милостта му и я съобщил на каноника в Мерзебург. И намерили нащърбения потир, който и днес може да бъде видян. Приживе императорът го бил посветил веднъж като благодеяние на свети Лаврентий в Мерзебург.
486. Сказание за император Хайнрих III
Император Конрад Франка25 издал следната заповед: Който наруши мира, следва да бъде обезглавен. Заповедта престъпил граф Леополд от Калв и когато кралят се появил в земите му, граф Леополд избягал в една запустяла воденица в Шварцвалд, като възнамерявал да остане там с жена си, докато си върне благоволението на краля. Веднъж случайно кралят яздел в гората и стигнал до въпросната воденица. И като го чул, Леополд се изплашил, че кралят го търси, и избягал в гъсталака. Жена си оставил във воденицата, тъй като тя не можела да ходи никъде, понеже точно в това време трябвало да ражда. Кралят се доближил до воденицата и като чул жената да крещи от болки, наредил да погледнат какво й има. Междувременно кралят дочул глас, който казал: „В този час тук се ражда дете, което ще стане мъж на дъщеря ти!“ Конрад се уплашил, понеже си мислел, че жената е селянка, и се замислил какво да стори, та дъщеря му да не се омъжи за селянин. Та той пратил двама от слугите си във воденицата да убият новороденото, като удостоверят това, донасяйки му сърцето на детето; понеже трябвало да го има за покаяние. Слугите трябвало да се подчинят на императора, ала имали страх от Бога и не поискали да убият детето, понеже то било много красиво момченце, поради което го поставили на едно дърво, та някой да го намери. На императора занесли заешко сърце, а той го хвърлил на кучетата и мислел, че с това е предотвратил предсказанието на гласа.
По същото време херцог Хайнрих от Швабия ловувал в гората и открил изоставеното дете. Видял, че е току-що родено, и скришом го отнесъл на жена си, която била безплодна, като я помолил да приеме детето, да легне в постелята като родилка и да се отнася към него като към родено от нея; понеже то им е пратено от Бога. Херцогинята сторила всичко с охота, детето било кръстено и наречено Хайнрих; и никой не го възприемал по друг начин, освен като херцог на Швабия. И когато детето порасло, било пратено в двора на крал Конрад. Поради мъдростта и изискаността му кралят го предпочитал пред останалите пажове в двора. Случило се обаче така, че до ушите на императора стигнал следният слух: младият господин не е истински херцог на Швабия, ами откраднато дете. Като научил това, императорът изчислил възрастта му и се изплашил, че това е детето, за което говорел гласът при горската воденица. И поискал отново да предотврати женитбата на дъщеря си с този мъж. Написал писмо до императрицата, в което й наредил, ако й е скъп животът, да накара да умъртвят приносителя на писмото. Запечатаното писмо предал на младия господин със заръката да го предаде лично в ръцете на императрицата и в ничии други. Младият Хайнрих не заподозрял нищо лошо в това, тръгнал да изпълни поръчението и по пътя отседнал в дома на един образован гостилничар, на когото поверил на съхранение чантата си, в която се намирало писмото заедно с други неща. От любопитство гостилничарят отворил писмото и като прочел, че императрицата трябва да убие приносителя, написал, че тя следва незабавно да даде дъщеря си на младия господин, който е донесъл писмото; а писмото затворил и го подпечатал така, че нищо нередно да не си личи. Когато младият господин предал писмото на императрицата, тя му дала и предоставила дъщеря си. Скоро вестта за това стигнала до императора. Тогава той узнал заедно с херцога на Швабия и множество рицари и оръженосци, че младежът е роден от жената на Леополд във воденицата и че той е този, за когото пророкувал гласът, и рекъл: „Сега проумявам, че никой не може да отмени Божия ред“, и отстъпил на зет си империята. Въпросният крал Хайнрих построил по-късно със собствени средства Хиршау, първия манастир, на мястото на воденицата, в която бил роден.