Под водителството на Берих първоначално от Скантия отплавали едва три кораба. Единият от тях бил по-бавен от останалите, поради което и бил наречен Гепанта (Зяпльото), откъдето племето придобило обидното прозвище гепиди. Понеже тези люде са едри на тяло, ала мудни на мисъл. Гепидите останали на остров Вайксел, докато остготите и вестготите продължили, но се установили малко по-нататък. Тогава захванали война с гепидите, победили ги, а след това се отделили едни от други и всяко племе поело по свой път.
370. Срутилият се мост
При преселението си готите достигнали до Скития и открили плодородна земя, която била удобна и просто ги канела да се заселят в нея. Колоната им обаче трябвало да прекоси някаква широка река и когато половината от войската се била прехвърлила оттатък, мостът, както гласи сказанието, се срутил, така че никой от преминалите отвъд не можел да се върне, а никой от останалите не можел да премине оттатък. Цялата местност е покрита с блата и тресавища, през които никой не може да мине. Според свидетелствата на пътешественици и до ден-днешен откъм далечината отвъд се дочува мученето на добитък, а се долавят и други признаци за живеещи на онова място люде.
371. Защо готите нахлули в Гърция
За сребърните истукани, предназначени да спрат варварите, се разказва следното сказание: По времето на царуването на император Константин префектът на Тракия Валерий получил известие за съкровище, което следвало да бъде взето. Той се отправил към указаното място и научил от местните жители, че става дума за старо, тържествено осветено светилище. Предал това на императора, но му било наредено да вземе скъпоценностите. Започнали да копаят и открили три изработени от ковано сребро статуи, според обичая на варварите с разтворени ръце, пъстри одежди и коса на главата; те лежали с лице на север, където се намират земите на варварите. Няколко дена след като истуканите били вдигнати и отнесени, в Тракия нахлули най-напред готите, последвани от други варвари, чиито пълчища залели цяла Тракия и Илирия. Онова свято място лежало между Тракия и Илирия и трите статуи изглежда били осветени като противодействащи срещу всички варварски народи.
372. Фридигерн
Готите прославят в песните си подвизите на Фридигерн. За него е запазено следното сказание: Когато вестготите все още нямали постоянно обиталище, нападнал ги глад. Фридигерн, Алатей и Зафрах, техните предстоятели и водачи, разтревожени от бедата, се обърнали към римските военачалници Лупицин и Максим и преговаряли за провизии. В позорната си алчност римляните им пробутвали овче и говеждо месо, но също кучешка и от други нечисти животни леш на висока цена, така че един хляб се заплащал с един слуга, а парче месо — с десет фунта жълтици. Готите давали каквото имали; когато слугите и имуществото им се свършило, жестокият купувач поискал синовете от родителите им. Готите отвърнали, че е по-добре да загубиш свободата, нежели живота си, и по-милосърдно е да спасиш някого, като го продадеш, нежели да го убиеш, като го задържиш. Междувременно Лупицин, водачът на римляните, замислил предателство и поканил Фридигерн на пир. Онзи не подозрял нищо и отишъл с малка свита; докато се гощавал вътре, до ушите му достигнали виковете на умиращите. В друго помещение, където се угощавали Алатей и Зафрах, римляните ги били нападнали и искали да ги убият. Тогава Фридигерн осъзнал предателството, измъкнал меча си насред пиршеството и смело се втурнал да помогне на другарите си. Удало му се да спаси живота им и призовал готите да унищожат римляните, понеже за предпочитане било да загинат в битка, нежели от глад. Този ден положил края на глада за готите и на спокойното владичество на римляните, и готите останали в завзетата от тях страна вече не като пришълци и чужденци, ами като господари и владетели.
373. Кралският гроб
Вестготите поискали да преминат през Италия към Африка, но по пътя ненадейно умрял безмерно обичаният от тях техен крал Аларих. Тогава те отклонили от коритото й реката Барент, течаща в подножието на издигащия се край град Консентина хълм. Насред коритото тълпа пленници изкопали гробница и в нея вестготите погребали, отрупан с много скъпоценности, краля си Аларих. След като сторили това, те върнали водата в старото й корито и за да не бъде издадено мястото, избили всички, които копали гробницата.