Заради това си невероятно преживяване император Вилхелм дарил богато с всевъзможни блага Алберт Велики и неговото братство, Ордена на проповедниците, а самия монах почитал и високо ценял заради неговата изкусност.
496. Император Максимилиан и Мария Бургундска
Високопочитаелшят император Максимилиан I имал за съпруга Мария Бургундска, която обичал от все сърце и чиято смърт силно го наскърбила. Абатът на Шпанхайм, Йоханес Тритхем, знаел това и предложил на императора, ако му е угодно, да представи отново пред погледа му покойницата, та той да се порадва на лика й. Императорът бил придуман и приел опасното начинание. Двамата се отправили към някакво необичайно помещение и взели още едного със себе си, та да бъдат трима. Магьосникът ги предупредил никой от тях да не продумва в никакъв случай и дума в присъствието на призрака. Мария влязла, преминала внимателно пред тях и дотолкова приличала на живата, истинската Мария, че не се забелязвало никакво различие и никаква, дори най-незначителната ущърбност. Забелязвайки и удивлявайки се на това сходство, императорът се досетил, че тя имала отзад на врата си малко черно петънце, и когато тя преминала за втори път, се вгледал и го открил. Тогава бил обзет от ужас и дал мълчаливо знак на абата да отпрати призрака, а сетне, разтреперан и гневен, му рекъл: „Монахо, никога повече не си прави с мен тези шеги“, и признал колко трудно и едва се е въздържал да не я заговори.
497. Сказание за Аделгер от Бавария
По времето на император Север в Бавария живеел херцог на име Аделгер, който бил много почитан и не искал да се смири пред римляните. Когато до ушите на краля достигнало, че никой в цялата империя освен херцог Аделгер не му отказвал полагащото се нему почитание, проводил пратеници в Бавария и го повикал в Рим. Аделгер имал доверен човек, с когото се съветвал по всякакви въпроси, та го повикал в покоите си и казал: „Криво ми е, понеже римляните пратиха да ме повикат, пък не ми е по сърце да отида; те са лоша пасмина и ще ми сторят зло; с удоволствие бих искал да отклоня това пътуване, та дай ми съвет ти, който имаш умни хрумвания.“ Старият съветник отвърнал: „Охотно ще те посъветвам как да запазиш честта си; послушай ме, събери людете си, накарай ги да надянат най-хубавите одежди, които се намерят в страната, тръгни с тях към Рим без страх и му отдай правото. Понеже не си достатъчно силен, че да се сражаваш срещу Римската империя; ако обаче кралят поиска нещо, което надхвърля правата му, зло ще го стигне.“
Херцог Аделгер свикал хората си и се отправил с тях към кралския двор в Рим, където бил приет зле. Кралят се развикал гневно насреща му: „Причини ми много страдания и днес ще платиш за това с живота си.“ „Твоят пратеник, отговорил Аделгер, ме повика тук, за да чуя справедливата присъда, която ще изрекат всички римляни и на която ще се подчиня, разчитайки и на милостта ти.“ „За милост не може да става и дума, рекъл кралят, главата ти трябва да бъде отсечена и владенията ти да бъдат предадени другиму.“
Като видели гнева на краля, римляните се събрали и поискали животът на херцога да бъде запазен. След което се посъветвали помежду си, срязали дрехата му, така че да достига едва до коляното, и остригали отпред косата му, с което искали да опозорят благородния герой.
Аделгер се прибрал силно опечален в дома, в който се бил подслонил. Хората му се натъжили, ала старият съветник казал: „Господарю, Бог да те пази! Довери ми се и постъпи, както те съветвам, и ще видиш, че всичко ще се обърне в твоя чест.“ „Ти ме посъветва, рекъл Аделгер, да дойда тук; ако сега оправиш делата ми, ще те ценя още повече; ако обаче не си възстановя честта, никога повече няма да се върна в Бавария.“ Старецът казал: „Господарю, разкажи ми какво точно се случи, след което прати всички твои люде и им нареди да се острижат; с това честта ти ще бъде спасена.“ Тогава херцогът извикал един по един всички мъже и рекъл: „Който стои до мен в нещастието ми, нареждам му, щом ме обича, да се остриже като мен.“ Всички негови хора заявили, че са му верни до смърт и че ще изпълнят каквото им е наредено. В същия миг всички, които го придружавали, се остригали и срязали одеждите си до коляното; героите били стройни и добре сложени, излъчвали достойнство и предизвиквали похвала, така че всеки, който ги видел, се удивлявал на хармоничния им вид.