Рано на другата сутрин Аделгер се отправил заедно с хората си към кралския двор. Като ги видял, кралят извикал, едва сдържайки гнева си: „Говори, човече, кой ти даде този съвет?“ „Доведох със себе си верен слуга, казал херцог Аделгер, който многократно ми е доказвал верността си, та именно той беше; пък и за нас баварците е обичайно всички заедно да понасяме нещастието, споходило някого. Така всеки е като другия, богат или беден, такъв е нашият обичай.“ Римският крал рекъл: „Дай ми този стар слуга, искам да го задържа в двора си, след като си тръгнеш; по този начин ще си върнеш благосклонността ми.“ Колкото и да не му се искало, херцогът не можел да отклони тази молба, ами уловил верния си съветник за ръката и го предал на подчинение на краля. След което се сбогувал и се отправил към родината си; преди това проводил обаче пратеници и наредил на поданиците си, които искали да придобият ленно право или рицарско звание, да отрежат косите и дрехите си, а който не го стори, щял да загуби десницата си. Когато се разнесъл слухът, че баварците се стрижат по този начин, така започнали да постъпват и всички в немските земи.
Ала не минало много време и приятелството между римския крал и херцога отново се развалило, така че Аделгер отново бил призован, под заплаха от смъртно наказание, да се яви в Рим, защото кралят искал да си поговори с него. Разтревожен от това съобщение, Аделгер проводил тайно пратеник при стария си верен слуга във Велшландия, когото да помоли да му разкрие защо кралят го вика в двора си и да го посъветва дали да отиде, или да си остане у дома. Но старият мъж казал на пратеника на Аделгер: „Не е редно да идваш при мен; преди, когато бях човек на херцога, му дадох най-добрия съвет; той на свой ред ме отстъпи на краля и не постъпи добре; понеже ако сега предам кралството, ще наруша верността си. Ще разкажа обаче на краля в двора един пример27, който запомни и предай на господаря си; той може да се окаже полезен за него и да спаси честта му.“
Рано на следната сутрин, когато целият двор се събрал, старецът се изправил пред краля и го помолил да му разкаже един пример. Кралят отвърнал, че с удоволствие ще го чуе, и старият съветник наченал разказа си: „Преди години, както ми е разправял баща ми, тук живеел човек, който с голямо усърдие обработвал градината си и събирал от нея много добри треви и корени.“ Някакъв пастир разбрал това, промъкнал се една нощ в градината и изпокъсал и изпотъпкал насажденията на човека, така че всичко било унищожено. Така постъпвал в продължение на няколко дена, додето най-сетне градинарят го уловил и поискал да си отмъсти за нанесените щети. Само че пастирът му се изплъзнал и мъжът успял само да му отсече едното ухо. Пастирът обаче не се отказвал от градината, така че мъжът го хванал отново и този път му отрязал члена до половината. „Нека това ти е за урок! — казал той. — Щом те боли, няма вече да дойдеш.“ Скоро обаче раните на пастира зарасли, той поел отново старите си набези и продължил да унищожава тревите и корените на човека, додето онзи не оградил хитро градината с мрежи. Когато пастирът се опитал да се измъкне, бил заловен; градинарят го пробол с копието си и казал: „Сега сладкото ще ти закиселее и скъпо ще ми платиш за посевите.“ След което хванал пастира и го посякъл, както и било редно. Една хитра лисица се спотаявала тихо в някаква близка бразда; когато човекът си тръгнал, лисицата се промъкнала и грабнала сърцето на пастира. Доволен от своя улов, градинарят се върнал, за да отнесе дивеча, но като не намерил сърце, плеснал с ръце и разказал на жена си великото чудо с убития от него пастир, който бил голям и силен, ала нямал сърце в тялото си. „Това можеше да се предполага, отговорила жената на градинаря, понеже ако имаше сърце, след като загуби ухото и члена си, пастирът никога не би се върнал в градината.“
27
Под „пример“ в случая се има предвид кратка морализаторска история. Жанрът на „примера“ е широко разпространен в литературата на Късното средновековие.