Цялата тази умна реч се сторила на пратеника на Аделгер напълно безполезна, понеже той я приел простодушно и ядосан се върнал в Бавария. Когато открил херцога, му рекъл: „Много труд хвърлих, но не постигнах почти нищо; защо изобщо ходих до Рим? Старият ти съветник ти праща само някакъв пример, който разказа на краля. Каза да ти го предам. Дано зло го стигне!“
Когато Аделгер чул примера, той бързо свикал людете си. „Сега, рекъл той, ще ви разтълкувам този пример, юнаци. Римляните искат да ме оплетат в мрежи; знайте само, че никога няма да стъпя в градината им в Рим. Ако пък ме подирят в Бавария, то тяхното тяло ще бъде прободено, понеже имам сърце, пък и моите хора ще ми помогнат.“
Когато в римския двор научили, че Аделгер не се кани да идва в Рим, кралят заявил, че иска да види в каква страна живее херцогът. Била събрана войска от тридесет хиляди добре въоръжени воини, която бързо се отправила към Бавария; първоначално стигнали до Берн, а сетне преминали през долината на Триент. Храбрият Аделгер събрал всичките си хора, приятели и родственици; двете войски се срещнали при река Ин, херцогът се изправил на едно възвишение и се обърнал към войниците си: „Напред, неустрашими герои! Сега не бива да забравяте, ами трябва да сторите онова, в което сте ми се врекли. С мен постъпиха несправедливо. В Рим бях съден и понесох наказанието си, когато кралят ме посрами, отрязвайки косата и дрехата ми; по този начин добих прошка. Сега ме вини, без да съм виновен; ако човек падне в битка, това не е чак такава беда. Само че той иска да ни хвърли в тъмница и да ни измъчва, да обезчести жените ни, да избие децата ни, да граби и пали; Бавария никога вече няма да придобие достойнството и честта, които аз й спечелих; така че, юнаци, защитете и двете — тялото и страната си.“ Всички протегнали ръце и се заклели: Който побегне, никога повече няма да притежава каквото и да било и няма да живее в баварските земи. Маркграф Геролд бил пратен от Аделгер да защитава границата от швабите. Той влязъл в ожесточена битка с тях, а Бог го дарил с победата; херцогът на Швабия Бено бил пленен и окачен на бесилката.
Граф Рудолф бил пратен заедно с двамата си братя срещу Бохемия, чийто крал се бил разположил край Залре с огромна войска и опустошавал Бавария. Рудолф лично понесъл знамето и го нападнал решително. Разбил крал Осмиг и си върнал всичко ограбено. След което развял знамето си в Камбах.
Бургграф Вирент пък бил пратен срещу хуните.28 Никой не може да каже колко хуни паднали в битката; в един летен ден те били изтласкани до река на име Траун, та едва се измъкнали.
Самият херцог Аделгер повел войската си към Бриксен и я разположил в полето край града; съгледвачите на римляните я забелязали, развели знаме и потеглили срещу баварците. Кръстосали се саби и се потрошили много копия! Фолквин ударил кралския знаменосец така, че копието пронизало тялото му. „Връщам го с лихвата на господаря ти, извикал неустрашимият герой, та му кажи, че като посрами моя господар, отрязвайки косите и дрехата му, сега е дошло време да си плати прескъпо за това.“ Фолквин развял отново знамето си, смушкал с шпори жребеца си и се впуснал сред тълпата римляни. Никой не мислел да отстъпва, така че мнозина храбри герои паднали мъртви; битката продължила през целия дълъг летен ден. Зелените знамена на римляните станали кървавочервени, воините се обливали в кръв. Смелите младежи се били вкопчили един в друг, човек срещу човек, кръвта се леела на мили наоколо. Над всичко се носели яростни и болезнени викове. Храбрите герои се сражавали и никой дори не помислял да отстъпи нито пред смъртната заплаха, нито пред страданието; воините не искали да изоставят господарите си, ами тяхна цел била да защитят честта им.
Когато денят превалял, римляните започнали да отстъпват. Като забелязал това, Фолквин, знаменосецът, се устремил право към римския крал; с него напирали смелите баварци с острите си мечове и пеели бойна песен. Велшците не можели нито да избягат, нито да продължат да се бият. Север видял, че хората му са или избити, или ранени и не са в състояние да удържат позицията си. Захвърлил меча си и извикал: „Рим, Бавария те посрами, животът ми вече няма смисъл!“ Тогава Фолквин посякъл краля; когато кралят бил убит, херцог Аделгер забил копието си в земята край Хазелбрунен: „Тази земя отвоювах за чест на баварците; нека това бъде тяхната граница завинаги.“