498. Невярната щъркелка
Кранц, канцлер на херцог Тасил III, описва едно необикновено чудо с щъркели по времето на херцог Хаунбрехт. По това време прелюбодеянието било нещо обичайно и Бог пожелал да покаже чрез неразумните животни какво е наказанието за него.
Над Аббах в Долна Бавария, недалеч от Дунав, имало село, което сега носи името Тайген. В селото гнездяла двойка щъркели, а в гнездото се намирали техните яйца. Докато щъркелката мътела, а щъркелът й бил излетял да търси храна, приближил се чужд щъркел, започнал да ухажва щъркелката и най-сетне я обладал. След стореното прелюбодеяние щъркелката прелетяла през полето до един кладенец, потопила се в него и се измила, след което се върнала в гнездото, така че когато се върнал, старият щъркел не забелязал нищо от изневярата. Щъркелката и прелюбодеецът продължили така ден след ден, докато най-сетне малките се излюпили. Някакъв селянин в полето забелязал това и много се чудел защо щъркелката всеки ден лети до кладенеца и се къпе в него, затрупал кладенеца със сухи клони и камъни и отдалеч наблюдавал какво ще се случи. Когато щъркелката се появила отново и не успяла да се добере до кладенеца, завайкала се, ала била принудена в крайна сметка да полети обратно към гнездото си. Когато щъркелът, нейният мъж, се върнал, той открил изневярата, нахвърлил се върху щъркелката, която упорито се отбранявала; накрай щъркелът отлетял и никога повече не се появил, а щъркелката трябвало сама да отхрани малките. По-късно, в деня на свети Лаврентий, когато щъркелите отлитат на юг, старият щъркел се завърнал, като водел неизказуемо много други щъркели със себе си, които заедно нападнали щъркелката, накълвали я и я раздробили на малки късчета. Оттук е дошла и познатата поговорка: „Не можеш да го понасяш.“29
499. Херцог Хайнрих Баварски поддържа пътищата си сигурни
Херцог Хайнрих Баварски, чиято дъщеря се омъжила в Бранденбург и която тамошните жители наричали „красивата Елскен от Бавария“, обичал много елените и сърните и ги преследвал с кучетата си през плетищата на селяните. Той обаче поддържал мира и не допускал грабежите или, както се изразяват търговците, грабителствата в страната си. Търговците наричали херцогството му Розовата градина. Разбойниците пък се оплаквали и казвали: „Вълк не може да се удържи в страната му и да не увисне на бесилото.“ За него се говори, че силно ненавиждал настойниците си, които го били ощетили много преди той да порасне, и веднъж, като яздел през страната си, срещнал талига, натоварена с грънци. Той купил цялата талига, наредил гърнетата едно до друго и започнал да пита всяко от тях: „Чие си?“ Ако то отговорело: „На херцога“, той казвал: „Трябва да си платиш за това“, и го разбивал. Ако някое гърне кажело: „На управниците съм“, не му сторвал нищо, ами само свалял капака му, като казвал: „Така постъпиха с мен управниците ми.“ Наричали го Богатия херцог; той напълнил с монети кулата в Бургхаузен.
500. Диц Швинбург
През 1337 година император Лудвиг Баварски заловил размирника Диц Швинбург с четирима негови слуги, довел ги в Мюнхен и заповядал да ги обезглавят. Тогава Диц помолил съдиите да ги наредят на осем стъпки един от друг и да започнат екзекуцията с него; след което той ще се надигне и ще притича пред слугите си, а на тези, покрай които успее да мине, нека бъде съхранен животът. Когато съдиите дали на шега думата си, той наредил слугите си, най-милия нему най-близо, коленичил спокойно и когато главата му паднала, скочил тутакси, претичал покрай четиримата, след което паднал и останал да лежи на земята. Съдиите не се осмелили да сторят нищо на слугите, съобщили за случилото се на императора и издействали на слугите да им бъде подарен животът.
501. Одраният вълк
Херцог Ото Баварски прогонил папския легат Албрехт, така че онзи побягнал и пристигнал в Пасау. Тогава Ото се появил пред града, превзел го и заповядал легатът да бъде мъчително удушен. Според някои той бил одран, поради което и жителите на Пасау развеждат одран вълк. Показват и камъка, наричан Кървавия камък, понеже върху него Албрехт бил одран и насечен на късчета. Каквато и да е истината, той си получил заслуженото за множеството беди, които причинил на християнския свят.
502. Гретлмюл
Херцог От, най-младият син на Лудвиг Баварски, продал граничната област Бранденбург на император Карл IV за 200 000 гулдена, опразнил страната и се оттеглил в Бавария. Там пръскал имането си с някаква красива воденичарка на име Маргарет и живеел в замъка Волфщайн под Ландсхут. Въпросната воденица била наречена Гретлмюл, а княз Ото — Перушана, понеже продал такава земя. Хората казват на шега, че при покупката Карл го измамил и не платил въжетата на камбаните.