503. Херцог Фридрих и Леополд Австрийски
Когато крал Фридрих бил държан в плен от Лудвиг Баварски в едно укрепление, наречено Траусниц, пред херцог Леополд Австрийски (брата на пленника) се явил един многоучен мъж, който казал: „Ще сторя добро, като закълна и принудя дявола да върне при вас от затвора брат Ви, крал Фридрих.“ Двамата, херцог Леополд и магистърът, влезли в стаята; магистърът показал изкуството си, дяволът им се явил в лика на поклонник и му било наредено да достави крал Фридрих, без да му навреди ни най-малко. Дяволът казал, че е готов да го стори, стига кралят да го последва. След което си тръгнал, отишъл при Фридрих в Траусниц и рекъл: „Яхни ме и ще те отнеса при брат ти, без да ти навредя.“ Кралят попитал: „Кой си ти?“ Дяволът отвърнал: „Не питай; ако искаш да излезеш от тъмницата, направи каквото ти казвам.“ Кралят, но и пазачите му се изплашили и направили кръстния знак. Дяволът мигом изчезнал.
След това херцог Леополд тормозел крал Лудвиг с военни действия и го принудил да освободи крал Фридрих от затвора. Последният обаче трябвало да се закълне и да обещае повече да не заплашва властта на крал Лудвиг.
504. Булото на маркграфинята
На осмия ден от сватбата си Агнес, дъщерята на император Хайнрих IV, стояла с Леополд Свети, маркграф на Австрия, до един прозорец в двореца и разговаряла с него за основаването на манастир, на който много държала. Изведнъж духнал силен вятър и отнесъл булото на маркграфинята. Леополд пък отхвърлил молбата й с думите: „Ако се намери булото ти, ще ти построя манастир.“ Осем години по-късно се случило така, че Леополд ловувал в гората и забелязал булото на Агнес да виси на един бъзов храст. Заради това чудо маркграфът наредил да издигнат на мястото, където го намерил, манастира Нойбург; и до ден-днешен там показват булото, както и стъблото на бъзовия храст.
505. Бренбергер (Първо сказание)
Бренбергер, един благороден рицар, се намирал в двора на Австрийския херцог и съзерцавал прекрасната херцогиня, страните й и червените устни, които цъфтели като рози. И ги възпял: колко блажен ще е онзи, комуто се позволи да ги целуне, а и че няма на земята по-красиви от нея и от съпругата на френския крал, че — с други думи — няма равна на тези две жени. Когато херцогинята научила за тази възхвала, повикала рицаря и му казала: „Ах, Бренбергер, мой най-мил служителю, сериозно ли говориш, или се шегуваш, като ме възпяваш така? Пък и ако не беше мой слуга, щях да си помисля нещо лошо.“ „Не се шегувам, рекъл Бренбергер, в сърцето ми Вие сте най-красивата на земята. Наистина говорят за хубостта и на френската кралица, ала не мога да го повярвам.“ Тогава нежната жена казала: „Бренбергер, мой най-мил служителю, ти спечели благоволението ми. Моля те, вземи от моето злато и сребро, върви при кралицата и виж коя от двете ни е по-красива; ако ми кажеш истината, много ще ме зарадваш.“ „Ах, благородна госпожо, продумал Бренбергер, боя се от трудностите по дългия път; пък и ако Ви съобщя нещо, което не Ви се иска да чуете, това ще ме наскърби сърдечно; а ако Ви донеса добра новина, която ще Ви зарадва, това и за мен ще е утеха, поради което и ще рискувам да предприема това пътуване.“ Жената рекла: „Тръгвай и вземи всичко необходимо, скъпоценности и одежди.“
Бренбергер обаче накарал да му приготвят една торбичка, в която поставил разни женски нещица като колан и вретено, нарамил я, както правят бакалките, и поел през поля и гори в служба на господарката си, додето най-сетне стигнал в Париж. В Париж се настанил при един прочут гостилничар в подножието на хълма, където бил срещнат най-дружески и получил зоб и слама, храна и питие. Бренбергер обаче бил неспокоен, дал знак на гостилничаря и се посъветвал с него как да стори така, че да попадне пред очите на кралицата; понеже херцогинята на Австрия го била пратила тъкмо заради нея. Гостилничарят рекъл: „Застанете там, където тя обикновено минава на път за църквата, и със сигурност ще я видите.“
Тогава Бренбергер се преоблякъл в женски дрехи, нарамил торбата и застанал пред градската порта, и извадил като за продан вретеното и коприната. Най-сетне кралицата се появила, устните й горели като огън, а след нея стъпвали единадесет деви. „Бог да те благослови, бакалке, рекла тя, минавайки оттам, какви хубости имаш за продан?“ Бакалката поблагодарила както подобава и казала: „Преславна кралице, благоволете да хвърлите един поглед и си купете нещо от мен заедно с Вашите девици!“