Късно вечерта благородната кралица казала: „Бакалката пред портата окъсня, пуснете я вътре, нека днес остане при нас.“ И бакалката седнала благовъзпитано с жените на масата. Когато поднесли ястията, кралицата рекла: „При коя искате да преспите?“ Бакалката, която предпочитала да си е у дома, отговорила: „Бог да Ви благослови, благородна кралице! Ако Ви е угодно, нека остана сама.“ „Това би било оскърбително, възразила кралицата, хайде, аз имам дванадесет девици, редно е да легнете при най-младата, така честта Ви ще бъде опазена.“ Така че бакалката прекарала дългата нощ до нежната девица, в продължение на тринадесет дена продавала край крепостната стена и всяка нощ спяла до друга дева. Когато настъпила последната нощ, кралицата продумала: „Тя спа до всички вас, сега дойде моят ред.“ Тогава Бренбергер се уплашил за живота си, ако легне до кралицата; вечерта се измъкнал оттам, отишъл при гостилничаря, бързо яхнал коня си и без да спира, препускал, докато стигнал до града Виена.
„Ах, Бренбергер, мой най-мили служителю, какво стана с теб, носиш ли ми добра вест?“ „Благородна госпожо, отговорил рицарят, страдах нечувано. В продължение на тринадесет дена продавах пред градската порта; чуйте сега какво чудо ме споходи; всяка вечер бях пускан вътре и трябваше да легна до различна девица; боях се, че това няма да остане скрито, а последната нощ кралицата ме поиска за себе си.“ „Горко ми, Бренбергер, възкликнала херцогинята, по-добре да не се бях родила, вместо да ти дам съвет да наскърбиш така благородната дама; е, кажи ми все пак коя от двете ни е по-красива?“ „Госпожо, в действителност тя е несравнимо прекрасна, никога не съм виждал по-прекрасна жена на земята; ликът й сияеше, когато за пръв път премина пред мен, красотата й ме изпълни с особена сила.“ „Ах, Бренбергер, ако тя ти харесва повече, нежели аз, трябва да бъдеш неин служител!“ „Не, благородна госпожо, не казвам това; в сърцето ми Вие сте най-прекрасната.“ „Но нали току-що каза, че никога не си виждал по-красива жена?“ „Знаете ли, госпожо, тя има плътни устни, но Вашите скули и шия са по-красиви; след Вас обаче кралицата е най-красивата жена, която съм виждал в целия свят; и най-много бих съжалявал, ако бих заслужил пред нея несправедлива смърт!“
506. Бренбергер (Второ сказание)
След като благородният Бренбергер многократно възпявал красивата си дама, това стигнало до ушите на съпруга й, който накарал да хванат рицаря и му рекъл: „Ти си влюбен в жена ми и това ще ти струва живота!“ И начаса главата му била отсечена; господарят наредил да изтръгнат сърцето му и да го сварят. След което блюдото било поднесено на благородната дама и червените й устни погълнали сърцето, което носел в тялото си верният й слуга. Тогава господарят попитал: „Госпожо, можете ли да се досетите, какво изядохте току-що?“ Жената отвърнала: „Не, не зная; но бих искала да науча, понеже беше много вкусно.“ Той казал: „Е, това беше сърцето на Бренбергер, твоя слуга, който те разведряваше и умееше да прогонва тъгата ти.“ Жената извикала: „Щом съм изяла това, което прогонваше скръбта ми, начаса ще пийна още нещо, та ако ще, бедната ми душа никога повече да не намери покой; а сетне никога няма да се докосна нито до ястие, нито до питие.“ И тя се изправила бързо, затворила се в стаята си и се помолила на небесната кралица за помощ: „Винаги ще се кая за верния ми Бренбергер, който невинен отиде на смърт заради мен; наистина той никога не се е докосвал до плътта ми и никога не се е доближавал дотолкова, че да мога да го прегърна с ръце.“ От този миг жената не се докоснала повече до храна или питие; тя живяла единадесет дена, а на дванадесетия се споминала. От мъка, че така безчестно я е подмамил, господарят й пък се пробол с нож.
507. Розовата градина на Шрекенвалд
Под Мелк в Австрия, върху високия Агщайн, преди време живеел страшен разбойник на име Шрекенвалд. Той издебвал людете и след като ги ограбвал, затварял ги горе върху стръмната скала в едно тясно, широко и дълго не повече от три крачки помещение, където нещастниците умирали от глад, ако не пожелаели да се хвърлят в страховитата бездна и да сложат по този начин край на страданията си. Веднъж обаче се случило един от тях да скочи храбро и удачно, да падне върху клоните на едно дърво и да се измъкне жив. След като се спасил, той издал местонахождението на разбойническото гнездо, така че разбойникът бил заловен и посечен. Поговорката за човек, който, изпадайки в крайна нужда, може да се спаси единствено като рискува живота си, гласи: „Той се намира в розовата градинка на Шрекенвалд.“