374. Смъртта на Атаулф
За смъртта на крал Атаулф, който завзел с вестготите си Испания, се носят различни сказания. Според едни той бил прободен с меч от Вернулф, комуто кралят се подигравал за смешния външен вид. Според други Атаулф стоял в конюшнята и гледал конете си, когато бил убит от Добий, един от неговите домашни прислужници. Този последният преди това бил на служба при друг крал на готите, когото Арнулф отстранил от пътя си, а сетне бил приет в прислугата на Атаулф. Така Добий отмъстил на втория си господар за първия.
375. Трулите
Вандалите наричали готите трули2 поради следната причина: Веднъж готите гладували и били принудени да купуват пшеница от вандалите. За жълтица те получавали обаче само една трула зърно. Една крина на свой ред събира малко по-малко от една трета от секстария.3
376. Сказание за Гелимер
По времето, когато вандалите превзели Африка, сред хората в Картаген се носела старата поговорка: Г. ще преследва Б., а сетне Б. — Г. Ставало дума за Гензерих, който надвил Бонифаций, и за Велизарий4, който пък победил Гелимер. Въпросният Гелимер би попаднал в плен, ако не се било случило следното. Велизарий натоварил с тази задача Йоан, в чиято свита се намирал оръженосецът Улиар. Улиар забелязал на едно дърво птиче и опънал лъка си; но тъй като бил подпийнал и възприятията му не били съвсем наред, не ударил птицата, ами улучил господаря си в гърба. Йоан умрял от раната си, а Гелимер имал време да избяга. Той се отскубнал и още същия ден се добрал до маврузийците. Велизарий го последвал и го обкръжил на един малък хълм дълбоко в Нумидия. Така посред зима Гелимер се оказал обсаден и лишен от всякакви провизии, тъй като маврузийците не печали хляб, нямали вино и растително масло, ами ядели непокълнала пшеница и ечемик, подобно на лишените от разум животни. Тогава кралят на вандалите написал писмо до Фар, интенданта на гръцката войска, и го помолил за три неща: една лютня, един хляб и една гъба. Фар попитал пратеника: „Защо му е това?“ Пратеникът отвърнал: „Хляба Гелмер ще изяде, понеже не е виждал такъв, откак се е качил в планината; с гъбата ще избърше зачервените си очи, които не е мил от много време; с лютнята ще изсвири песен, та да оплаче злощастието си.“ Фар се смилил над краля и му пратил поисканото.
377. Гелимер в сребърна верига
След загубена битка Гелимер (Хилдемер) се спасил със само дванадесет вандали в силно укрепен замък, където бил обсаден от Велизарий. Като не намирал никакъв друг изход, той решил да се предаде, при условие че бъде преведен пред очите на императора свободен и без вериги. Велизарий се съгласил той да не бъде връзван нито с въжета, нито с върви, нито с железни вериги. Гелимер се осланял на думата му, но Велизарий накарал да го оковат в сребърна верига и го повел за триумфа си в Константинопол. Тук нещастният крал бил подиграван и руган от придворните; той молел императора да му бъде даден конят, който имал преди, та да влезе в битка едновременно с дванадесет от онези, които го заплювали и зашлевявали, и по този начин „да проличи тяхната страхливост и моята храброст“. Императорът позволил това да стане и Гелимер надвил дванадесет юноши, които приели предизвикателството му.
378. Произходът на хуните
От много години за появата на хуните се разказва следното: Филимер, синът на Гандарих, петият крал на готите след тяхното изселване от Скантия, открил в народа си някакви пророчици, наричани алируни на готски език. Той не искал да ги търпи повече, ами ги прогонил от народа си далеч в горите. След като алируните бродили известно време из пустошта, били съзрени от горски човеци, наричани фавни и мъже със смокинови листа, и се съешили с тях. Родът, който произлязъл от алируните и горските люде, бил малък, грозен и див; първоначално той обитавал Меотийските тресавища.5 Не след дълго обаче те поели на път и достигнали границата с готите.
379. Преселението на хуните
Хуните живеели от грабеж и лов. Един ден техни ловци се появили на брега на Меотийско море и неочаквано пред очите им се появила кошута. Кошутата пристъпила във водата и ту тръгвала, ту спирала на място; така тя им показвала пътя. Ловците я последвали и прекосили пеш морето, което преди това смятали за непребродимо като всяко море. Щом зърнали невижданата дотогава скитска земя, кошутата изчезнала. Удивени от това чудо, те се върнали у дома си и съобщили на хората си за красивата страна и за пътя, който кошутата им била показала. Тогава хуните се събрали и нахлули с неустоима сила в Скития.
2
„Трула“ е названието на мярка за вместимост, но същевременно е и обидно название за дебела и развлечена жена или за уличница.