Когато стигнал при тях, на всички се сторил така променен и различен, че едва го познали. Защото независимо че все още бил млад и свеж мъж, ужасът и потресът го били превърнали сякаш в старец, а косата и брадата му били снежнобели. Те силно се удивили на гледката, ала още повече на потвърдения от промяната му разказ, така че всички се върнали тъжни вкъщи.
Баронът на Зимерн решил да издигне за Божие почитание църква на мястото, където се било случило всичко. Граф Ерхингер, на чиято територия се намирало то, охотно дал съгласието си и той, както и съпругата му обещали съвет и помощ, та там да бъде построен женски манастир, в който постоянно да се служи Богу. Херцог Фридрих Швабски обещал също да подпомогне строежа и заделил от десятъка и останалите си приходи за това. Историята се случила през 1134 година във времето на Лотар II.
535. Андреас от Зангервиц, комендантът на Кристбург
На 15 юли 1410 година при Таненберг имало голямо сражение между кръстоносците и полския крал Владислав. То завършило с поражение за войската на ордена; в нея паднал самият върховен магистър Улрих от Юнгинген. Кралят предоставил трупа му на братята в Остероде и те го погребали в Мариенбург; отсечената му челюст обаче заедно с брадата била отнесена в Краков, където я показват и до днес (до времето на Каспар Шютцен).
Когато великият магистър се съветвал с местните първенци относно тази война, комендантът на Кристбург Андреас Зангервиц, благородник от Германия, настоявал за мир, независимо че почти всички останали се обявили за война и че врагът вече бил в страната; с което разгневил великия магистър, който отдавал поведението му на страх и нерешителност. Той обаче, който бил не по-малко сърцат, отколкото съобразителен и разумен, се обърнал към него: „Посъветвах Ваша милост да спазва мира, защото така смятам и го разбирам, а и защото ми се струва, че сегашното време ни дава най-добрата възможност за мир. Но тъй като Бог е решил друго, пък и на Ваша милост се нрави другото, длъжен съм да Ви последвам и ще Ви подкрепям мъжествено в предстоящата битка, каквото и да се случи, като отдам живота си за Вас със същата вярност, с която сега Ви препоръчвам мира.“ Което изпълнил като почтен мъж и след като се сражавал храбро срещу врага, паднал на бойното поле заедно с великия магистър.
Когато споменатият комендант тръгнал за битката и излязъл въоръжен от замъка си, срещнал го един каноник, който му се надсмял и подигравателно го попитал кому ще предостави замъка, докато отсъства. Тогава онзи изрекъл в силния си гняв: „На тебе и на всички дяволи, които съветваха да се води тази война!“ По-късно, когато сражението отминало и комендантът загинал, в замъка започнали да се случват такива дяволски и призрачни неща, че никой човек не можел да стои или живее в него. Защото докато братята от ордена се хранели в замъка, съдовете и чашите се пълнели с кръв; а когато го правели извън замъка, нищо подобно не се случвало. Когато слугите тръгвали за конюшнята, озовавали се в избата и пиели толкова много, че не знаели какво вършат. Когато готвачът и кухненската прислуга влизали в кухнята, намирали вътре коне и тя самата се превръщала в конюшня. Когато виночерпецът понечвал да свърши работата си в избата, на мястото на бъчвите с вино и бира откривал само тенджери, гърнета, мехове и корита; и подобни безумни неща се случвали с всичко и навсякъде. Новият управител, който дошъл от Фрауенберг, бил спохождан от още по-странни и лоши неща: веднъж бил овесен за брадата си в дворцовия кладенец; друг път се озовал на най-високия покрив на замъка, та едва го свалили оттам, рискувайки живота му. Друг път пък брадата му пламнала от само себе си, така че лицето му било обгорено; а и пламъкът не можел да бъде изгасен с вода, ами огънят угаснал едва когато той изтичал извън омагьосания замък. И тъй като никой комендант не желаел да остане в замъка, всички го напуснали и той се превърнал, точно както предрекъл мъртвият комендант, в обиталище на дявола.