Във войската си Юлий Цезар имал един герой на име Салвий Брабон, произлизащ от коляното на Франк, сина на Хектор от Троя. Юлий Цезар, който искал малко да си отдъхне от тегобите на войната, отседнал в замъка Клеве; Салвий Брабон се развличал в околността с лък и стрела, като си мислел за досегашния си живот и си припомнял вещия сън, който сънувал една нощ. Потънал в мисли, той се озовал неочаквано на брега на Рейн, който тече недалеч от замъка Клеве, и в реката съзрял белоснежен лебед; той си играел и кълвял с човка една лодка до брега. Салвий Брабон наблюдавал с наслада и удивление тази игра и, свързвайки доброто реноме на тази птица със собствения си сън, се качил в ладийката; лебедът полетял пред него кротко и без страх, сякаш му показвал пътя; рицарят поверил себе си Богу и решил да го последва. Съвсем спокойно лебедът го повел по течението на реката и Салвий се оглеждал наоколо дали няма да забележи нещо; така пътували дълго, додето най-сетне лебедът разпознал крепостта Меген, където живеела господарката му, отглеждаща като вдовица в чужда страна с мъка двете си деца. Когато лебедът съзрял обичайното си обиталище, разтворил криле, вдигнал се във въздуха и полетял към рова, където жената го хранела от собствената си ръка. Когато забелязал, че е изоставен от водача си, Салвий се обезпокоил, приближил ладията до брега и скочил на сушата; държал обтегнат лъка и се канел да простреля лебеда, стига да може да го достигне. Като продължил нататък и открил птицата в крепостния ров, поставил стрелата и се прицелил. В същото време жената се приближила до прозореца, за да погали лебеда, и съзряла някакъв чужденец да се цели в него. Ужасена, тя се провикнала на гръцки: „Рицарю, заклевам Ви, не убивайте лебеда ми.“ Силвий Брабон, който чул да го призовават с тези думи в една дива и чужда страна, при това към него да се обръща жена на собствения му език, силно се смутил, отпуснал ръка от лъка и свалил стрелата от тетивата; след което попитал жената на гръцки какво прави в тази далечна дива страна. Тя обаче още повече се изплашила, като чула да я заговарят на майчиния й език, и го поканила да влезе в крепостта, та да могат напълно да си изяснят нещата; а той с удоволствие приел поканата. Когато той се озовал вътре, тя го разпитала за много неща и научила, че Юлий Цезар е отседнал в Клеве. Когато пък чула, че рицарят е от Аркадия, добила кураж и го подканила да й се закълне, че ще й помогне, „както трябва да се постъпва с вдовици и сираци“. След което му разказала всичките си приключения. Помолила го да я помири с нейния брат и като разпознавателен знак му дала златен идол, който някога Юлий Цезар й бил поверил. Силвий Брабон обещал да стори своето и се върнал при господаря си в Клеве. Поздравил го от името на сестра му и му дал златната статуйка, която Юлий Цезар разпознал от пръв поглед. Сетне попитал Салвий къде я е намерил. Този разказал за живота и съдбата на сестра му и помолил за прошка. Цезар бил трогнат и съжалил за смъртта на зетя си, Карл Инах; след което поискал веднага да види сестра си и племенника си; Салвий Брабон с радост го отвел до крепостта Меген. Те се разпознали със сърдечна радост един друг; Салвий Брабон поискал младата Лебед, племенницата на императора, за жена и тя му била дадена. Сватбата станала в Льовен. Юлий Цезар предоставил на племенницата си и нейния съпруг обширна територия за херцогство, от морето с гората Соан и реката Шелде до поточето на име Лас. Брабон бил първият княз на това място и от него то е получило името си Брабант. На племенника си Октавиан императорът дал кралството Агрипина на Рейн, една обширна област.
На името на сестра си Германа той назовал Тонгерн Германия и пожелал Октавиан да приеме прозвището Германик. Оттогава немците се наричат германци.
540. Рицарят с лебеда
Във Фландрия, там, където днес са разположени градовете Рисел и Довай, в стари времена се намирало кралството Лилефорт; в него властвал Пирион със съпругата си Малабруна. Те създали син на име Ориант. Един ден този последният преследвал в гората елен, еленът му се изплъзнал в някаква река и Ориант седнал уморен да си почине до един хубав кладенец. Като седял така сам, приближила се благородна девица, която съзряла кучетата му и попитала с чие разрешение той ловува в гората. Тази девица се казвала Беатрикс и Ориант бил така запленен от удивителната й красота, че й открил любовта си и още там й поискал ръката. Беатрикс се съгласила и младият крал я отвел със себе си от гората право в Лилефорт, та да отпразнуват радостна сватба. Матабрун, майка му, обаче се възпротивила и била сърдита на младата невеста, задето била гола и боса и никой не знаел откъде е. След известно време кралицата забременяла; междувременно се случило той, че тя стояла случайно на прозореца и видяла да носят, за да бъдат кръстени, две дечица, родени наведнъж от някаква жена. Тогава тя скришом повикала съпруга си и го попитала как е възможно жена да роди две деца, без да е имала двама мъже? Ориант отговорил: „По Божия милост жена може да зачене и седем деца от мъжа си.“ Скоро след това кралят трябвало да тръгне на война; тъй като съпругата му била бременна, той я поверил на майка си да се грижи внимателно за нея и се сбогувал. Матабруна обаче мислела само лошото и се договорила с акушерката, когато кралицата роди, да й подставят кученца наместо децата, самите деца трябвало да бъдат убити и Беатрикс да бъде обвинена, че нечестиво се е сношавала с кучета.