385. Урая и Илдебад
Готът Урая имал заможна и красива на вид съпруга. Веднъж тя се отправила към банята, богато накичена и придружена от много прислужнички. В банята видяла жената на крал Илдебад, облечена в скромни одежди, и не я поздравила смирено, както се полага на кралица, ами горделиво изрекла няколко подигравателни думи. Защото приходите на Илдебад били все още незначителни и могъществото му все още не било кралско. Само че кралицата не понесла това ругателство, приела го много болезнено и се отправила към съпруга си, като го помолила през сълзи да отмъсти за сторената от жената на Урая несправедливост. Скоро след това Илдебад обвинил Урая пред готите, че се кани да премине към врага, а не след дълго и коварно го погубил. Това породило омраза и разкол сред готите и Вилас, един гепид7, решил да убие краля. Когато по време на едно пиршество Илдебад седял на масата и се хранел, Вилас ненадейно го ударил с меча си по врата, така че онзи все още държал храната с пръсти, а отсечената му глава се търкаляла по масата, което потресло гостите.
386. Тотила изкушава светеца
Когато кралят на готите Тотила научил, че свети Бенедикт има дух за предсказание, се надигнал и огласил посещението си в манастира. Той искал обаче да изпита доколко човекът Божи наистина притежава дарбата да предсказва. На едного от оръженосците си, на име Риго, преотстъпил обувките си и го облякъл в кралски одежди; и той трябвало да се яви пред светеца в кралски вид. Трима други господа, Вулдерих, Рудерих и Блиндин, трябвало да го придружават, да носят оръжието му и да се държат така, все едно той е истинският крал. Риго се отправил в пищните си одежди и следван от мнозина към манастирската Църква, в дъното на която седял божият човек. Когато Бенедикт го видял да се доближава толкова, че да може да бъде чут от него, се провикнал: „Снеми от себе си, сине, това, което носиш; то не е твое!“ От ужаса, че е разкрит, Риго паднал ничком и всички негови придружители се преклонили заедно с него. След което се изправили, ала не се решавали да се доближат до светеца, ами разтреперани се върнали при краля и му разказали какво ги е сполетяло. Тогава Тотила сам се отправил натам и се поклонил пред седналия на трона Бенедикт. Онзи пристъпил, вдигнал краля, нахокал го заради жестокия му военен поход и с няколко само думи му разкрил бъдещето: „Ти сторваш много злини и много такива си сторил; сега вече престани да вършиш неправди! Ще влезеш в Рим, ще прекосиш морето, девет години ще властваш, а на десетата ще умреш.“ Тотила бил обхванат от силен страх, сбогувал се със светеца и вече не бил толкова жесток.
387. Слепият Савин
Епископ Савин на преклонна възраст загубил зрението си и бил напълно сляп. Тотила бил чул, че този мъж може да предсказва, ала не го вярвал, ами искал сам да провери. При посещението си в областта Божият човек поканил краля на гости. Тотила не искал да бъде гощаван, ами просто седнал отдясно на стареца. Когато един слуга се канел да подаде на Савин бокал с вино, кралят мълчаливо протегнал ръка, взел чашата и я подал вместо момчето на епископа. Последният усетил това, ала рекъл: „Благословена да е тази ръка!“ Засраменият от това, че е бил разкрит, Тотила все пак се зарадвал, че е намерил онова, което търсил.
Въпросният Савин живял толкова дълго, че архидяконът, който жадувал да стане епископ след него, най-сетне опитал да отрови благочестивия мъж. Той сговорил виночерпеца да постави отрова в бокала и подкупил момчето, което по време на обяда трябвало да поднесе питието на Савин. Епископът обаче се обърнал на място към момчето: „Сам изпий онова, което ми поднасяш.“ Разтреперано, то се канело по-скоро да пие и да умре, нежели да понесе мъките, свързани с това човекоубийство. Когато поднесло чашата към устата си обаче, Савин го спрял и рекъл: „Не пий, ами ми подай питието, аз ще го изпия; върви обаче при онзи, който ти го е дал, и му кажи, че аз ще го изпия, ала той няма да стане епископ.“ След което епископът направил кръстен знак и отпил без никаква опасност за себе си. В същия миг архидяконът рухнал мъртъв на мястото, на което се намирал, все едно че отровата преминала през устата на епископа в собствената му утроба.
388. Походът на лангобардите
Винилите, по-късно наречени лангобарди, се размножили толкова много по островите на Скандинавия, че не можели повече да живеят заедно, поради което се разделили на три групи и теглили жребий. Групата, която изтеглила жребия, трябвало да напусне родината и да си дири нова такава. Жребият паднал върху една от групите и тя поела, водена от двама военачалници, Ибор и Айо (или Агио), заедно с вещата им майка Гамбара. Най-напред достигнали Скоринген, където победили вандалите и кралете им Амбри и Аси; след което продължили към Моринген, а оттам — към Голанд. Там се спрели за малко, а сетне завзели областите Антаиб, Бантаиб и Вургентаиб, където също не се задържали, ами прекосили Ругиланд, известно време живели под открито небе, като търгували с херулите, гепидите и готите, докато най-сетне се установили в Италия.