По това време властвал Ото I, император на Германия, и под неговия скиптър стояли Ардените, Лютих и Намур. Той тъкмо бил свикал събрание в Ниймеген и всеки, който се жалвал за някаква несправедливост, идвал и съобщавал за нея. Случило се така, щото и графът на Франкенбург се изправил пред императора и обвинил херцогинята на Билон (Буйон) Клариса, че е отровила съпруга си и че по време на неговото тригодишно плаване е родила незаконна дъщеря; поради което страната трябва да се падне нему като брат на херцога. Херцогинята се оправдавала колкото можела; съдиите обаче отредили Божи съд, при който боец трябвало да се изправи срещу графа на Франкенбург и да защити невинността й. Херцогинята обаче се оглеждала напразно за спасител; междувременно всички чули звука на рог. Императорът погледнал през прозореца и съзрял по водата да се носи ладия, водена от лебед, а в нея стоял Елиас във всеоръжие. Император Ото се учудил, и когато лодката спряла и юнакът скочил на брега, накарал да го доведат незабавно при него. Херцогинята също го видяла да се приближава и разказала на дъщеря си съня, който сънувала последната нощ: „Присъни ми се, че спорим с графа пред съда и че съм осъдена да бъда изгорена. И когато пламъците изригнаха, над главата ми прелетя лебед и донесе вода, с която угаси огъня; от водата се надигна риба, която накара всички да се разтресат от страх; ето защо се надявам, че този рицар ще ни спаси от смъртта!“ Елиас поздравил императора и рекъл: „Аз съм беден рицар, когото жаждата за приключения доведе тук, за да Ви служи.“ Императорът отговорил: „Приключението е налице! Тук пред Вас стои осъдена на смърт херцогиня; ако се биете за нея, бихте могли да я спасите, стига делото й да е право.“ Елиас хвърлил поглед към херцогинята и тя му се видяла напълно почтена, а пък дъщеря й била такава чудна красавица, че много му се харесала. Тя му се заклела през сълзи, че е невинна; и Елиас приел да се сражава за нея. Било дадено началото на двубоя и след опасно сражение Рицарят с лебеда съумял да отсече главата на граф Ото, така че невинността на херцогинята била доказана. Императорът поздравил победителя; а херцогинята отстъпила страната на дъщеря си Клариса и я омъжила за героя, който я бил освободил. Сватбата била отпразнувана пищно в Ниймеген; след което се оттеглили в Билон, където били посрещнати с радост. След девет месеца херцогинята родила дъщеря, която получила името Ида и по-късно станала майка на прочути герои. Един ден херцогинята попитала съпруга си за приятелите и сродниците му, както и откъде е дошъл. Той обаче не отговорил, ами й забранил да задава такива въпроси; в противен случай ще бъде принуден да се раздели с нея. Та тя повече не го разпитвала и шест години живели в мир и покой.
Само че забраниш ли нещо на жените, те непременно го правят, и една нощ, лежейки до съпруга си, херцогинята все пак рекла: „О, господарю мой! Ще ми се да узная откъде сте.“ Като чул това, Елиас се натъжил и отвърнал: „Знаете, че не бива да научите; заклевам Ви се, че утре ще напусна страната.“ И колкото тя и дъщеря им да се вайкали и плачели, на сутринта херцогът станал, привикал хората си и им наредил да отведат жена му и дъщеря му в Ниймеген, за да ги повери на императора; тъй като никога повече няма да се върне. При тези му думи се дочул викът на лебеда, който се радвал на завръщането на брат си, и Елиас стъпил на ладията. Херцогинята отпътувала заедно с дъщеря си за Ниймеген, а скоро там доплувал и лебедът. Елиас надул рога си и се изправил пред императора, комуто заявил, че по принуда трябва да напусне страната му, и му поверил дъщеря си Ида. Ото приел и като се сбогувал, Елиас целунал нежно жена си и детето и отпътувал с ладията.
Лебедът го повел отново към Лилефорт, където всички, но най-вече майка му Беатрикс, го срещнали с радост. Елиас умувал преди всичко как да освободи брата си лебед. Повикал златаря и му подал паниците, като му заповядал да изкове от тях верижка като онези, които някога разтопил. Златарят го сторил и донесъл верижката; Елиас я окачил на лебеда и той тутакси се превърнал в красив юноша, бил кръстен и назован Есмер (според други Емери, Емерих).
След някое време Елиас разказал на роднините си случилото му се в страната Билон; отрекъл се от света и встъпил в манастир, за да живее там до края на дните си. За спомен обаче накарал да построят дворец, напълно подобен на онзи в Ардените, и го нарекъл със същото име, Билон.