Когато Ида, дъщерята на Елиас, навършила четиринадесет години, император Ото я оженил за Евстахий, граф от Бон. Веднъж, докато спяла, на Ида се присънило, че на гърдите й лежат три деца, всяко с корона на главата; ала короната на третото се строшила и тя дочула глас, който й казал, че ще роди трима синове, които ще принесат голяма полза на християнството; само трябва да внимава те да не сучат друго мляко освен нейното. За три години графинята родила трима синове; най-големият се казвал Готфрид, вторият Балдевин, третият Евстахий, и всички тях тя откърмила със собственото си мляко. Случило се обаче веднъж по Петдесетница графинята да се забави в църквата и да остави задълго само кърмачето Евстахий; детето плачело така, че една друга жена му дала да бозае от нея. Когато графинята се върнала и видяла сина си на гръдта на въпросната жена, тя възкликнала: „Ах, госпожо, какво сте направили? Сега детето ми ще загуби достойнството си.“ Жената отговорила: „Мислех, че върша добро, тъй като то плачеше и исках да го успокоя.“ Графинята обаче била съкрушена, не хапнала и не пийнала нищо целия ден, а и не поздравявала хората, които й бивали представени.
Херцогинята, нейната майка, се опитвала междувременно да се осведоми за съдбата на съпруга си, както и къде се намира той; та тя разпратила поклонници да го дирят из всички страни. Най-сетне един от тези поклонници се озовал пред някакъв дворец, за името на който попитал и с удивление чул, че дворецът се казва Билон; понеже знаел много добре, че Билон се намира далеч от това място. Местните люде му съобщили обаче защо Елиас издигнал тази постройка и й дал тъкмо това название, и разказали цялата история. Поклонникът поблагодарил Богу, задето най-сетне е намерил онова, което търсел толкова дълго; явил се пред крал Ориант и синовете му и разказал, как стоят нещата с херцогинята в Билон и дъщеря й. Есмер отнесъл радостната вест на Елиас в неговия манастир. Елиас дал на поклонника като знак венчалната си халка; останалите също пратили много скъпоценности на приятелите си в Билон. Поклонникът се отправил с тях към родината си и скоро херцогинята и графинята се явили при съпруга и баща си в неговия манастир. Елиас ги посрещнал радостен, не след дълго обаче умрял; от скръб херцогинята го последвала скоро. След като родителите й били погребани, графинята се върнала у дома в страната си и възпитала синовете си в добродетелност и богобоязливост. По-късно тези синове отнели от неверниците Светите земи, а Готфрид и Балдевин били ръкоположени за крале в Йерусалим.
541. Лебедовият кораб на Рейн
През 711 година живяла Беатрикс, единствената дъщеря на Дитрих, херцога на Клеве, баща й бил умрял и тя била господарка на Клеве и още много земи. По някое време девойката седяла на крепостната стена на Ниймеген, времето било ясно, тя съзерцавала Рейн и съзряла чудно нещо. Бял лебед плувал срещу течението, а на шията му имало златна верига. За веригата било закачено корабче, което той теглел, а в корабчето седял красив мъж. Той имал златен меч в ръката си, на врата му висял ловен рог, а на пръста му се виждал скъпоценен пръстен. Младежът слязъл от корабчето на брега, разговорил се с девойката и казал, че ще пази страната й и ще прогони от нея враговете. Този младеж й се понравил толкова, че тя го възлюбила и го взела за мъж. Ала той й рекъл: „Никога не ме питайте за моя род и произход; защото попитате ли ме, ще ме загубите и никога повече няма да ме видите.“ И й казал, че се нарича Елиас; бил едър на ръст, същ великан. Та те имали много деца. След известно време обаче Елиас лежал в леглото до жена си и графинята го попитала непредпазливо: „Господарю, поне на децата си няма ли да кажете откъде сте?“ При тези й думи той напуснал жена си, скочил в лебедовия кораб и отплавал, така че никога повече не бил видян. Жената се наскърбила и умряла от мъка още същата година. За децата обаче той оставил три неща, меч, рог и пръстен. Наследниците му все още са налице, а в замъка в Клеве се издига висока кула, на върха на която се върти лебед; наричат я Лебедовата кула в памет на случилото си.
542. Лоенгрин в Брабант
Херцогът на Брабант и Лимбург умрял, без да остави друг наследник освен младата си дъщеря Елз или Елзам; нея поверил на смъртното си легло на едного от ординарците си, Фридрих от Телрамунд. Фридрих, който иначе бил храбър герой и убил в Стокхолм някакъв дракон, се възгордял и поискал ръката и земите на младата херцогиня под лъжливия претекст, че му е обещана за жена. Тъй като тя постоянно отказвала, Фридрих се оплакал пред император Хайнрих Птицелов; и този отсъдил тя да защити себе си пред Божия съд, като някой герой се бие с кандидата. Той като никой не се намерил, херцогинята се помолила сърдечно Богу за спасение. Тогава далеч, чак до Монсалвач при Грал, се понесъл звънът на камбаната, оповестяващ, че някой има нужда от незабавна помощ; и Грал решил да прати сина на Парцифал, Лоенгрин. Той тъкмо се канел да сложи крак в стремето, когато по реката доплувал лебед, който влачел след себе си кораб. Щом го съзрял, Лоенгрин се провикнал: „Върнете жребеца в конюшнята; аз ще отида с тази птица там, където ме отведе.“ Доверявайки се Богу, той не взел храна на кораба; след като плавали пет дена по морето, лебедът потопил човката си във водата, уловил рибка, изял половината и дал на княза другата половина да похапне.