545. Добрият Герхард Шван36
Един ден крал Карл стоял до прозореца и гледал към Рейн. Видял по водата да плува лебед с копринено въже около шията, за което била закачена лодка; в лодката седял рицар във всеоръжие, а на шията му висял надпис. Щом рицарят слязъл на брега, лебедът отпътувал заедно с кораба и никога повече не бил видян. Навилон (Нибелунг), един от хората на краля, пресрещнал чужденеца, протегнал му ръка и го отвел при краля. Карл го попитал за името; ала рицарят не можел да говори, ами му посочил надписа; а там било написано, че Герхард Шван е дошъл да му служи, а в замяна трябвало да получи земя и жена. Навилон снел въоръжението му и го окачил на стената; а Карл на свой ред му подал красиво наметало и двамата се отправили към масата. Когато обаче Роланд видял новопристигналия, попитал що за човек е този. Карл отвърнал: „Бог ми го прати“, а Роланд продумал: „Изглежда храбрец.“ Кралят заповядал да го обслужат добре. Герхард бил мъдър мъж, служил добре на краля и всички го харесвали; той бързо научил езика. Кралят бил много благоразположен спрямо него, дал му за жена сестра си Адалис (на датски: Елиза) и го издигнал за херцог на Ардените.
546. Шванрингите в Плесе
Господарите на Шванринг37 дошли от далечна страна в областта Плесе и се наканили да се установят там. През 892 година между тях и тези от Беверщайн избухнала разпра; а те били трима братя: Зигфрид, Зигхарт и Готшалк от Шванринг; и носели върху щитовете си лебедови крила и пръстен. Бодо от Беверщайн прострелял Зигхарт със стрела и побягнал от мъстта на братята във Финландия, където се установил. А останалите от Беверщайн издигнали здрава крепост срещу Шванрингите, наречена Харденберг или Беверщайн. Готшалк и Зигфрид пък се заели да построят своя крепост. Един ден се отправили на лов от Хьокелхайм към високата гора, наречена Лангфорст или Плесенвалд, и с тях бил незаконороденият им брат Хайзо Шваненфлюгел38, добър и изкусен ловец, който познавал отлично горските и полски пътища и пътеки; а и знаел за нападенията на Харденбергци. Той забелязал някакво хубаво местенце в ъгъла срещу Лайне39 и го посочил на братята си, а те рекли: „Еха, че хубаво местенце! Тук ще построим укрепения си дом.“ Та те го построили на въпросното местенце и първоначално го нарекли Плетцкен, сетне Плесе; накрая Шванрингите и сами приели названието „господари на Плесе“. След което спечелили битката с Харденбергци. Пастирите все още посочват мястото, където бил прострелян Зигхарт (между селата Ангерщайн и Парнхозен), и добавят, че преди време там е имало кръст, наречен Кръстът на Шванрингите.
547. Олденбургският рог
В дома Олденбург грижливо се пазел изкусно изработен и извънредно изящен рог за пиене, който понастоящем се намира обаче в Копенхаген. Сказанието е следното: През 990 (967) страната владеел граф Ото. Тъй като бил велик ловец и много обичал лова, на двадесети юли през споменатата година тръгнал на лов заедно с мнозина от благородниците и слугите си, като се канел да претърси за дивеч най-вече гората, наречена Бернефойер. Та графът сам подгонил една сърна и я преследвал от Бернефойер чак до Озенберг, така че загубил от погледа си цялата свита, застанал с белия си кон на хълма и се огледал за спътниците си, ала наоколо не се чувал дори кучешки лай. И тъй като било много горещо, си рекъл: Ах, Господи, да имаше малко студена вода! Щом графът произнесъл тези слова, Озенберг се отворил и от процепа излязла красива девойка, нагиздена, облечена в прекрасни одежди, с хубави, спускащи се до раменете й коси и венче върху тях, и носела в ръце скъпоценен позлатен сребърен съд с формата на ловен рог, изкусно изработен и пълен догоре. Тя подала рога на графа и го подканила да отпие от него, за да се освежи.
Графът поел позлатения сребърен рог от девойката, вдигнал капака и надникнал вътре: разклатил намиращото се в него питие или каквото и да било там и тъй като то не му се понравило, отказал на девойката да вкуси от него. На което тя отговорила: „Мили ми господарю, доверете ми се и пийте! Това няма да Ви навреди, ами напротив, за Ваше добро е“, като допълнила, че ако той, графът, отпие, ще е от полза не само за самия граф Ото и хората му, ами и за целия дом Олденбург, че земите му ще се замогнат и ще благоденстват. Ако пък не й повярва и не поиска да пие, в бъдеще няма да има единство в Олденбургския графски род. Ала графът не обърнал внимание на думите й, ами продължил, и то с право, да се колебае дали да отпие; след което хванал позлатения сребърен рог и го излял зад гърба си, като част от течността пръснала върху белия кон; и там, където попаднали капките и го намокрили, космите му опадали. Като видяла това, девойката поискала обратно рога си; ала графът се спуснал бързо по хълма с рога в ръката си и като се огледал, видял девойката да влиза в земята; графът бил обзет от ужас, смушкал коня си и препуснал стремително към слугите си, разказал им какво му се случило, показал им позлатения сребърен рог и го отнесъл със себе си в Олденбург. И тъй като го бил придобил по такъв чудесен начин, както той, така и следващите господари на дома го съхранявали като скъпоценност.